Посланията на Меркел към американския посланик

Фактът, че САЩ са били мечта за Ангела Меркел още по време на Стената, е известен. Планът ѝ е бил при достигане на пенсионна възраст да премине от Германската демократична република във Федерална република Германия, да кандидатства за западногермански паспорт и след това да отлети направо за Съединените щати.

Страната на мечтите на Меркел се промени през последните години, но връзката остава.

„Развълнувана съм“, призна канцлерът в понеделник, след като получи престижната награда "Фулбрайт" за международното разбирателство в конгресния център в центъра на Берлин. Казва го трезво, както обикновено говори, но вълнението ѝ се усеща, предава N-TV.

Не на последно място, защото наградата "Фулбрайт" се връчва за първи път извън САЩ. И тъй като обосновката е наистина впечатляваща. Fulbright Association е „убедена, че канцлерът Меркел изпълнява своята лидерска роля по време на глобални кризи и предизвикателства по изключителен начин". 

Меркел получава наградата Фулбрайт

2 / 4

Още галерии

Това почти звучи като определение за лидера на свободния свят - титла, която американските медии ѝ бяха дали и която тя никога не е харесвала. Меркел пояснява, че е особено трогната, защото първият носител на наградата през 1993 г. е бил Нелсън Мандела. Други победители, показани в понеделник вечер в късометражен филм, са Джими Картър, Вацлав Хавел, Кофи Анан и организацията „Лекари без граници“.

„Фулбрайт“ е известна в Европа преди всичко със стипендиите, които организацията дава. Инициаторът на програмата, сенатор Дж. Уилям Фулбрайт, е искал да насърчи международния обмен на студенти и учени след Втората световна война, да създаде нови връзки между държавите и да изгради взаимно разбирателство. За един студент от Грайфсвалд, който разказва за своите преживявания като стипендиант на „Фулбрайт“ в рамките на церемонията по награждаването, това изглежда е сработило добре. „Американската душа е сложна", казва младият мъж, като се позовава на различията между САЩ и Германия, „но американското сърце е добро".

Меркел сигурно нямаше да формулира нещата така, но вътрешно вероятно е съгласна. Както винаги, тя призовава „за укрепване на многостранния, обвързан с ценности и обвързан с правилата световен ред" и звучи така, сякаш се обръща към президента на САЩ Доналд Тръмп, който не мисли толкова много за многостранността, и към неговия посланик Ричард Гренъл, който седи на първия ред в залата и пред аудитория, която дарява с постоянни овации Меркел. Гренъл бе принуден да чуе и похвалите на водещата на CNN Кристиян Аманпур. Да я наречеш „фен на канцлера“ би било подценяване. Тя се чувства „толкова поласкана" да говори с жена, „на която се възхищавам толкова много, в страна, на която толкова много се възхищавам", казва Аманпур.

Аманпур хвали ориентирането на Меркел към фактите „в свят, в който са нападнати истината и фактите". Тя припомня, че Меркел поздрави Тръмп с резерви за изборната му победа. Журналистът прочете подробно какво каза Меркел на следващата сутрин след избирането му: „Германия и Америка са свързани с ценности: демокрация, свобода, зачитане на закона и човешкото достойнство, независимо от произхода, цвета на кожата, религията, пола, сексуалната ориентация. Въз основа на тези ценности предлагам тясно сътрудничество на бъдещия президент на Съединените американски щати Доналд Тръмп“.

След това Аманпур говори за „безпрецедентните заплахи", които предизвикват Запада отвътре, и благодари на Меркел за политиката ѝ по отношение на бежанците. „Хората не напускат домовете си само защото искат да бъдат близо до Mercedes или пералня на Siemens или любимия си немски отбор“. По-ясно едва ли може да се назоват нещата.

А какво прави канцлерът? Дали не пуска допълнителни стрели срещу Тръмп или неговия посланик? В известна степен.

Меркел благодари на Аманпур, „че днес си тук и даде оценка на политическата ми дейност". Като намек към посланика тя говори за стойността на компромиса. Всеки, който смята, че политиката може да се справи без компромиси, нека да си спомни как се „уреждат уикендите в средностатистическо семейство в развод". „Без компромис няма единство", каза канцлерът.

Меркел назова популизма и национализма като най-големите заплахи за демокрацията. „Глобализацията, цифровизацията и изменението на климата също са предизвикани от човека. Войните и кризите – също! Така че можем и трябва да направим всичко възможно, за да се справим заедно с тези предизвикателства".

Но тя има и друго послание. Меркел благодари на САЩ за доверието, което са дали на германците след Втората световна война. „Ние, германците, няма да забравим това“.

Тя казва, че Европа и САЩ, „разбира се, невинаги са на едно мнение". И продължава с убеждението си, че след края на Студената война Германия поема все повече и повече международни, т.е. военни, отговорности, например в Афганистан и Мали. Германия увеличава бюджета си за разходите за отбрана и помощ за развитие – нещо, което се цени особено от Тръмп.

Меркел не повтаря предупрежденията си от сутринта след изборите, да не говорим за по-късната си присъда, в която поясни, че „Времената, в които можехме напълно да разчитаме един на друг, изглежда са отминали". Вместо това създава връзка: „Трансатлантическото партньорство се основава на обща основа на ценности, демокрация, права на човека и свобода. И тъй като това е така, не можем да си пожелаем взаимно, Германия, Европа и САЩ, по-добри партньори един за друг. Никога не трябва да забравяме това въпреки различията, които понякога съществуват във всяко партньорство“.

Какво смята Гренъл за речта, не е ясно. В своя акаунт в Twitter той не коментира събитието. Последният му постинг от вечерта е за новогодишното парти на фракцията на левицата, което посети след церемонията. "Thanks to @dieLinke for the invitation and the GREAT music."