Дилемата на Полша, Унгария и Чехия: Против ЕС, докато не стане въпрос за пари

Когато Daimler обяви инвестиция на стойност 200 млн. евро в завод за производство на автомобилни батерии в Полша миналия месец, ръководството на компанията определи решението като знак за доверие в страната. Все пак, също както родината на Daimler Германия, и Полша е членка на ЕС.

Решението за разширяване на бизнеса в град Явор „показва колко добре се чувстваме в Полша“, заяви членът на Управителния съвет Маркус Шафер след среща с премиера Матеуш Моравецки.

Изказването се отнася за една страна, чийто лидер заяви, че ЕС е „въображаема общност“, от която Полша не печели много, обвинявайки председателя на европейския съвет Доналд Туск в представляване на „германските интереси“. От своя страна ЕС в безпрецедентен ход осъди полското правителство през 2017 г. заради неспазване на върховенството на закона.

Обяснението на това очевидно противоречие се намира в конкретните числа, посочва Bloomberg в свой материал. Търговията между Полша и Германия – най-голямата икономика на ЕС, е нараснала четворно до близо 130 млрд. долара в рамките на десетилетие и половина. Редица компании – от Volkswagen до Deutsche Lufthansa, наляха значителни суми пари в страната, след като тя се присъедини към блока през 2004 г.

По думите на главния икономист на полското звено на Societe Generale Ярослав Янецки отношенията с Германия са дори още по-силни, отколкото са били преди няколко години, като връзките с други държави членки и Китай са по-интензивни благодарение именно на поръчки през Берлин.

Германската зависимост е дори още по-отчетлива в Унгария и Чехия – други две страни в блока, които също са в конфликт с него заради неспазването на гражданските права и свободи. Унгарският премиер Виктор Орбан обвинява ЕС в подмяна на демокрацията с либерализъм, като неведнъж е посочвал, че Европейската комисия иска да превърне Европа в континент на имигранти, което по думите му ще доведе до нейното „падение“.

Чешкият премиер Андрей Бабиш твърди, че неговата страна не се нуждае от намесата на Брюксел в политиките си. Въпреки това бизнес империята, която той изгради, се възползва значително от европейските земеделски субсидии, а страната изнася повече части и консумативи за Германия като дял от производството, отколкото която и да е било друга държава с изключение на Унгария.

Властите в Прага, Будапеща и Варшава също така гледат с интерес хаотичният процес около излизането на Великобритания от ЕС, въпреки че нито една от страните не проявява желание да излезе от блока.

Когато финансови инвеститори от Лондон посетиха региона в рамките на рутинно посещение миналия месец, представители на правителствата в трите столици започнаха спонтанно да се интересуват от ефектите от развода.

Според Пьотр Калиш, старши икономист към Citigroup Inc. във Варшава, един от факторите, който дава тласък на преките чуждестранни инвестиции в Централна и Източна Европа – лъвският пай от които идва от ЕС, е безмитната, хомогенизирана регулаторна система в блока.

„Погледнете Полша, която остава развиващ се пазар, и махнете правните и продуктови стандарти, както и свободния поток на стоки и ще видите какво ще стане с преките чуждестранни инвестиции“, посочва Калиш. „Вижте последствията, пред които се изправя Великобритания - това не е ниво, с което можем да се сравняваме“, категоричен е той.