Съперничеството между САЩ и Китай няма да приключи с търговско споразумение

Ако стане факт, търговското споразумение между САЩ и Китай едва ли ще сложи край на съперничеството между двете най-големи икономики в света, пише ВВС.

Двете страни са въвлечени в търговска война през последната година с вредни последици за световната икономика. Но според мнозина спорът далеч надхвърля търговията – той представлява битка за власт между две много различни гледни точки за света.

Със сделка или без сделка очакванията са съперничеството да се разшири и да стане по-трудно да разрешаване.

„Навлизаме в нова нормалност, при която геополитическото съревнование между САЩ и Китай се засилва и става по-открито“, казва Майкъл Хирсън, директор за Азия на консултантската компания Eurasia Group.„Търговското споразумение ще успокои една фаза от битката за власт между САЩ и Китай, но само временно и с ограничени последици“, допълва той.

Съперничеството между САЩ и Китай вероятно ще се пренесе впоследствие в ключовия технологичен сектор, тъй като двете страни опитват да се утвърдят като технологични лидери в света, отбелязват анализатори.

Въпросите около трансфера на технологии са от ключово значение по време на търговските преговори между двете най-големи икономики в света през последните месеци.

„Всяка страна сега правилно осъзнава, че просперитетът, богатството, икономическата и военната й сигурност ще бъдат свързани със запазването на технологично превъзходство“, казва Стивън Олсън, изследовател в Hinrich Foundation.

Технологичната битка

Мнозина твърдят, че технологичната битка между САЩ и Китай вече тече и китайският технологичен гигант Huawei е в центъра на събитията. Компанията е подложена на засилено международно наблюдение в последно време, като САЩ и други страни изразяват безпокойство за сигурността, свързано с нейни продукти.

САЩ ограничиха използването на продукти на Huawei от федерални агенции и насърчават съюзниците си да ги избягват. Австралия и Нова Зеландия блокират използването на оборудване от Huawei за следващото поколение 5G мобилни мрежи.

Но компанията твърди, че е независима от китайското правителство. Основателят й Рън Джънфей  каза пред ВВС през февруари, че компанията му никога не е била замесена в шпионска дейност.

Спорът достигна връхната си точка с ареста на дъщерята на Рън през декември и в последно време със заведеното дело от Huawei срещу американското правителство. Huawei започна и пиар офанзива, като публикува реклама на цяла страница в Wall Street Journal, с която казва на американците „да не вярват на всичко, което чуват“.

„Терминът "студена война" се използва прекомерно в контекста на общото напрежение между САЩ и Китай, но е все по-точен по отношение на технологичното им съревнование“, казва Хирсън.

Спорът за Huawei е „симптоматичен за засиленото геополитическо съревнование. Това съперничество е далеч по-трудно за разрешаване от чисто търговските проблеми“, допълва той.

Как се стигна до тук?

Притесненията на САЩ за Китай нараснаха през последните години наред с влиянието на азиатската страна в света.
Огромната й инициатива „Един пояс, един път“, както и планът „Произведено в Китай 2025“ и растящото значение на компании като Huawei и Alibaba допринасят за тези опасения.

Американският вицепрезидент Майк Пенс обобщи настроенията в изявление през октомври, в което заяви, че Китай е избрал „икономическа агресия“ пред „по-голямо партньорство“ с отварянето на икономиката си.

Надеждите, че Китай ще възприеме повече западния модел отстъпиха пред признанието, че китайската икономика процъфтява благодарение на управлявана от държавата система, а не въпреки нея.

„Китай стана много по-открит в амбициите си през последните няколко години“, казва Андрю Джилхолм, директор на отдел „Анализи за Китай“ в консултантската компания Control Risks.

„Поради това никой не си представя, че Китай ще последва западния либерален демократичен модел или че ще се насочи към пазарна икономика така, както се надяваха някои хора преди няколко години“, допълва той.

Според някои анализатори конфликтът между двете страни е бил неизбежен.

Различните им системи винаги са ги правели тромави партньори в световната икономика, а сблъсъци между съществуващи и нововъзникващи сили са нещо обичайно в историята.

„Тук става дума за спор между традиционни свободни пазарни икономики, свободна търговия, консенсусните принципи на Вашингтон срещу – за първи път, огромна технологично напреднала, централно управлявана икономика, която играе играта с различни правила“, отбелязва Олсън.