Кенет Рогоф: Инструментариумът на централните банки е ограничен

Финансовата криза от 2008 г. започна в банковия сектор на САЩ, но прерасна в най-дълбоката глобална рецесия след Голямата депресия. 2009 г. се оказа първата в историята, през която глобалният БВП се сви в реално изражение, а загубеният растеж в резултат на кризата и произтеклата от нея рецесия бе оценен на над 10 трлн. долара (повече от една шеста от глобалния БВП за 2008 г.)

По целия свят правителства и централни банки обединиха усилия, за да предотвратят по-голяма криза – спасявайки банки (които се оказаха твърде големи, за да се позволи да фалират), снижавайки лихвите до почти нула и вливайки ликвидност във финансовата система (чрез покупката на финансови активи).

Осъществяването на този процес отне по-голямата част от десетилетието преди да върне растежа в САЩ и Европа. Голямото безпокойство е, че правителствата не разполагат с инструментите, които имаха през 2008 г., за да предотвратят прерастването на финансовия шок в свободно падане. Като цяло и дълговите нива са по-високи, отколкото бяха през отминалата криза.

По този повод сайтът на Световния икономически форум разговаря с Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ, като по-долу помества отговорите на икономиста.

Как ще се реагира при нова финансова криза?

Не мисля, че непременно ще имаме нова финансова криза в близко бъдеще, макар че политическите сътресения в САЩ и света са такива, че не се чувствам особено сигурен за нищо в момента.

При нова финансова криза нашите инструменти ще са ограничени. Единият проблем е, че лихвите са много ниски, което оставя ограничено пространство за допълнителното им намаляване от централните банки.

Друг проблем е, че има такова голямо разделение сред политиците, което означава, че освен ако ситуацията не се влоши сериозно, може да се окаже трудно да се осъществи достатъчно силна фискална реакция.

Това, което най-много ме тревожи, е гледната точка, че в отговор на финансова криза трябва да се използват единствено стимули, и че няма нужда да се справяме с проблемите вътре във финансовия сектор. Това е много проблематично.

По време на последната криза много хора стигнаха до извода, че най-простото и елегантно решение би било да се намери начин за опростяване на част от дълговете на ненадеждните длъжници в САЩ, използвайки правителствени средства. По същия начин и в еврозоната се търсеха начини да се опростят част от дълговете на задлъжнелите страни от периферията. Това е много трудно да се направи, но държавите и регионите, които са успешни в преодоляването на финансови кризи, използват именно този похват.

Проблемът е, че ако не се направи това, финансовият сектор остава отслабен за много години напред – отпускането на заеми спира, растежът отслабва, което не е здравословно.

Имат ли централните банки независимостта, от която се нуждаят, за да реагират ефективно?

По време на последната финансова криза централните банки изненадаха с независимостта, която имат. В крайна сметка те могат да емитират свой дълг точно както правителствата – това, което прави Федералният резерв в САЩ. Всички централни банки емитираха огромни количества дълг, за да се опитат да увеличат паричното предлагане. Те емитираха краткосрочен дълг, с който изкупуваха дългосрочен.

Не мисля, че правителствата осъзнаха напълно, че и те могат да правят това. За съжаление имаше много ограничения върху централните банки и тяхната способност да се намесят подобаващо, особено в САЩ. Не знаем дали тези ограничения биха били елиминирани, но независимостта на централните банки по света остава много силна въпреки тях.

Те имат независимостта, от която се нуждаят, но инструментариумът им е ограничен. Бих искал те да имат възможност да направят лихвите много отрицателни при извънредна ситуация, като начин да се стимулира икономиката.

Това щеше да бъде много по-ефективно от количествените улеснения (покупката на финансови активи с цел увеличаване на паричното предлагане – бел. ред.) и бъдещите насоки за паричната политика, които имаха доста ограничен ефект според повечето изследвания.