Кенет Рогоф: Инструментариумът на централните банки е ограничен

Кой е най-грешното нещо в световната икономика в момента?

Няма съмнение, че вземащите решения са принудени да се фокусират краткосрочно и така не обхващат бъдещите поколения – климатичните промени са най-яркият пример. Не знам как ще изглежда светът през 2100 г., но определено има рискове, които политиците подценяват, а решенията на частния сектор не са адекватни.

Практически всеки икономист в бъдеще би подкрепил въвеждането на някаква форма на данък върху въглеродните емисии, много повече отколкото днес. Това е само един пример за това как разсъждаваме краткосрочно. Ние зависим от нашите институции и политици, за да гледаме по-дългосрочно. Това обаче е много труден баланс, тъй като политиците трябва да се съобразяват със сегашните нужди на гласоподавателите.

Оптимиат ли сте за бъдещето?

Моите деца и техните приятели са големи оптимисти относно бъдещите технологии. Според икономисти, централни банки и Wall Street предстой забавяне след 250 страхотни години, но аз мисля, че това е грешно и вероятно ще видим ускоряване при технологиите.

Дали съм оптимист за обществото? Не съм сигурен, тъй като то има голям проблем със справянето с бързите промени и иновациите. В някакъв смисъл може да е по-лесно, ако установим по-слаб темп на технологичен растеж.

Но не това ще се случи. Вродените оптимизъм и любознателност на човечеството ще продължат да генерират нови идеи. Изкуственият интелект е факт – той настъпва много бързо. Няма съмнение, че след 10, 20 или 30 години неговото влияние ще бъде огромно.

Така че аз съм впечатлен от бързото подобрение в технологиите. Най-голямото ми безпокойство е, че обществото и политиката няма да прогресират със същия темп, което ще породи много проблеми.

Има ли въпрос, който не ви дава мира?

Определено се тревожа за възхода на популизма в световен мащаб. Силно вярвам, че трябва да имаме по-егалитарно общество, но не мисля, че просто връщането към социализма от 60-те е истинското решение.

Бих искал да видя по-пазарно ориентирани политики за подобряване на образованието и разпределението на дохода. Обезпокоен съм, че не се движим в тази посока, че ще станем свидетели на по-груб, по-неандерталски подход при решаването на тези проблеми. До известна степен видяхме това в САЩ през последните години. Тревожа се, че може да видим това и в други страни в обозримо бъдеще.