ЕЦБ трябва да преследва твърда цел от 2% инфлация годишно

Призивът на Оли Рен за цялостно преосмисляне на целите на ЕЦБ раздвижи съревнованието за наследник на Мaрио Драги, пише Bloomberg.

Сегашният президент Драги сдава поста си в края на октомври и Рен, управителят на финландската централна банка, е кандидат да го наследи. Списъкът включва още Йенс Вайдман (президент на Бундесбанк) и Франсоа де Гало от френската централна банка, който дори се определя като фаворит според икономисти, запитани от агенцията.

Рен още не е потвърдил, че ще се кандидатира за работата, но неговият призив за ревизия на политиката (включително преосмисляне на целта на ЕЦБ за инфлация под, но близо до 2%) повлиява върху изборните нагласи.

Финландецът е наясно с политиката – той бе депутат и финансов министър в родината си, както и два пъти европейски комисар, включително по време на кризата в еврозоната, когато отговаряше за икономическите и монетарни въпроси.

Като оставим на страна кампанията за избор на нов президент, въпросът за това дали ЕЦБ трябва да преразгледа целите си е интересен, но и сложен. Петер Прает, главният икономист на централната банка, който напуска, предупреди през тази седмица, че банката не трябва с лека ръка да предприема промяна в политиката си.

„Когато се обяви публично, тази политика може да се възприеме погрешно”, заяви той пред в. Financial Times по време на събитие във Франкфурт. Инвеститорите ще започнат да  да гадаят какъв ефект преследва ЕЦБ, което може да повлияе на валутните и облигационните пазари.

Въпреки всичко, това може би е моментът за ЕЦБ да преразгледа целите си, след като изминаха 20 години от въвеждането на еврото и 16 откакто за последно банката актуализира стратегията си.

Федералният резерв на САЩ наскоро започна подобна ревизия, която ще бъде оповестена през първата половина на следващата година. Фед все още е най-влиятелната централна банка в света, така че е логично ЕЦБ да изчака да види какво ще направят американците.

За разлика от ЕЦБ, чийто основен мандат е да поддържа ценовата стабилност, Фед има двойна цел, която включва и заетостта. Задачите на Фед са определни от Конгреса, като по този начин са изключени от ревизията в политиката му. Централната банка на САЩ обаче може да реши, че има по-добри начини за постигане на инфлация от 2% годишно, включително и промяна на начина по който комуникира политиката си.

Независимо от действията на Фед, промяна в политиката на ЕЦБ може да й помогне да отговори на критиките, според които тя не разполага с оръжия за борба с нова рецесия. Тези критики са до голяма степен неоснователни. Най-големият риск е, ако следващият президент на ЕЦБ не е склонен да използва наличните инструменти. Разумно е да се потърси друг наичин за подпомагане на растежа, различен от инжектирането на ликвидност.

Всъщност има проста промяна, с която ЕЦБ трябва да започне – определяне на инфлационната си цел твърдо на ниво от 2%, така че да няма дефлационен натиск. Тази промяна ще приближи банката до други монетарни институции, като Фед и АЦБ, и ще премахне до някаква степен усмотрението от действията на следващия й президент.

Сегашната цел за инфлация „под, но близо до 2%”, може да означава всяко ниво от 1,6% до 1,9%, и съдържа в себе си различни посоки на паричната политика. Твърдо ниво от 2% също така ще покаже, че ЕЦБ е вече по-загрижена за периодите с ниска инфлация.

Дори такава мялка промяна в политиката обаче ще се прокара трудно политически и може да ядоса Бундесбанк. Сама по себе си тя може да се окаже и недостатъчна, за да подкрепи инфлацията и растежа.

Въпреки всичко, ако ЕЦБ ще преразглежда политиката си, това би било полезна промяна в посоката. Който и да наследи Драги, ще е разумно да я има предвид.