Намаляващият дял на труда в икономиката потиска износа на работни места

Това, което има смисъл, е по-голямата близост до потребителското търсене – тенденция, която се усилва в продължение на десетилетие, преди търговските войни да накарат компаниите да преосмислят веригите си на доставки по политически причини.

Вече десет години „важността на евтиния труд намалява спрямо значимостта на сигналите от страна на търсенето”, казва председателят на MGI Джеймс Маниика. Данните на MGI показват, че по-малко от 20% от търгуваните днес стоки се насочват от страни с ниско заплащане към такива с високо. Това отчасти се дължи на факта, че Китай и други развиващи се икономики потребяват повече от това, което самите те произвеждат, като изграждат свои собствени вътрешни вериги на доставки – процес, който се ускорява от търговското напрежение.

Западните компании от своя страна желаят да установят производствата си по-близо до своите клиенти – тенденция, станала възможна заради „just-in-time” културата и новите технологии, включително 3D-принтирането и изкуствения интелект. С набирането на скорост от социалните медии, потребителите не искат да чакат седмици, за да получат продукт, който се рекламира днес в Instagram.

Тази динамика издига на пиедестал скоростта за достигане до пазара, която от своя страна подкрепя локализацията. Вижте как компании като Nike и Adidas изградиха автоматизирани „скоростни заводи” в САЩ, Мексико и Германия, за да доставят по-бързо и по-евтино последните си модели. Тези тенденции могат да помогнат за преобръщане на намаляващия дял на труда в САЩ и европейски страни като Великобритания, Франция, Германия и Италия.

Въпреки това, ако ЕС не запази единния си пазар в дългосрочен план, той може да загуби тенденцията за връщане на работни места от чужбина, тъй като никоя отделна страна в Европа не разполага с достатъчно търсене или производствен капацитет, за да поддържа изцяло собствена регионална верига на доставки.

В САЩ рискът е, че променящата се динамика на трудовия пазар може да изостри политическите разделения, които вече съществуват. Много „изоставени” градове са дом за все повече латино- и афроамериканци. Работните места, които ще бъдат автоматизирани най-бързо, са началните позиции, обикновено обслужвани от млади хора.

Междувременно, хората над 50-годишна възраст са в най-голям риск от загуба на работа поради изоставащи умения. Човек лесно може да си представи как тези тенденции изострят културните войни, възрастовите стълкновения и политическия популизъм, който вече е надвиснал.

Решението – политиката да се измести към подкрепа на инвестициите в човешки капитал, точно както правим с други капиталови инвестиции. САЩ трябва да променят данъчния си кодекс, за да позволят на компаниите да отписват инвестициите си в работници, по същия начин, по който отписват тези в машини. Ако продължим да субсидираме софтуера без да подкрепяме хората, то бъдещето изглежда мрачно.