Няма нужда САЩ и Китай да бъдат врагове

Традиционният подтик на американската политика към Китай – да спечели от икономическото приобщаване, да насърчи инстинктите за сътрудничество на Пекин, и да ограничи поведението му където е необходимо – все още е жизнен. Важно е да помним, че отвъд търговията интересите на двете държави са сходни в повече области, отколкото хората си представят. Те споделят общи интереси в справянето с глобални въпроси като климатичните промени, разпространението на ядреното оръжие, тероризма, финансовата стабилност и заразните болести. Те биха извлекли полза от съвместната работа по регионални предизвикателства за сигурността като Северна Корея и Афганистан, да не споменаваме екологични проблеми като свръх риболова и обезлесяването. Сътрудничеството в тези области не е самоцелно – без него тези спешни проблеми може да се окажат неразрешими.

Разногласията около търговията обаче трябва да бъдат решени. Китай внесе меркантилни инстинкти в глобалния ред, който се съблюдава от Световната търговска организация (СТО), която има задачата да ги потиска. Но твърде рязката промяна – от приемане на китайския подход към икономическото управление до обявяването му за недопустим – едва ли ще успее. Идеята, че Пекин може внезапно да изостави своя държавен икономически модел по волята на Тръмп, е нелепа. А сделката, която президентът на САЩ може да смята за привлекателна – споразумение, чрез което двете страни определят двустранни квоти за търговия – би била по-лоша от бездействието.

По-близкото сътрудничество със съюзниците би дало на САЩ повече инструменти да променят поведението на Китай. Администрацията на Тръмп почти не направи реални усилия да приложи предписанията на СТО против нечестната търговия. Тя изостави и Транс-тихоокеанското партньорство, което би поставило Китай в неизгодна позиция спрямо държавите, които желаят да се придържат към строги търговски правила. Митата пък, наложени с цел да се отделят двете водещи икономики, са вредни за интересите на САЩ, тъй като американските потребители и производители плащат цената. Сянката на несигурност, която Тръмп надвеси над световната икономика, потиска инвестициите и препятства растежа – разходи, които няма да бъдат напълно възстановени, дори той да оттегли заплахите си за търговска война. Струва си да отбележим също, че това е само един от няколкото погрешни търговски конфликта, които Тръмп преследва.

В някои тесни области на търговията и инвестициите САЩ са прави да действат едностранно. Необходими са нови правила, които да предотвратят попадането на технологии с потенциална военна употреба в китайски ръце, като в този случай може да трябват нови вериги на доставки, които да осигурят по-голяма сигурност. Тези политики, макар и нужни, ще бъдат скъпи и разрушителни, поради което трябва да бъдат насочвани от технически експерти и предпазвани, доколкото е възможно, от политически демонстрации.