Търговската война между САЩ и Китай всъщност е за Huawei и Тайван

По време на моите неотдавнашни пътувания в Тайван и Китай многократно бях питан какво точно цели Америка с търговската война срещу Китай, пише Тайлър Коуин за Bloomberg. В интерес на взаимното разбирателство, ето моите кратки напътствия за конфликтните и сложни мотиви на Америка. Предупреждавам, че митата може и да получават повече внимание, но критичните въпроси са Huawei и Тайван,

Да започнем с президента Доналд Тръмп, който сам има смесени мотиви. Той предпочита митата и протекционизма от 80-те години на миналия век, когато се фокусира върху Япония. За добро или лошо, протекционизмът изглежда е един от най-искрените възгледи на Тръмп. И все пак Тръмп гледа на себе си като на човек сключващ сделки и би искал да постигне споразумение с Китай, което да затвърди наследството му и да увеличи шансовете му за преизбиране през 2020 година.

Тези два мотива са в противоречие един с друг. Все по-високите мита ограничават шансовете за сключване на търговски сделки.

Да разгледаме управляващия елит на САЩ, а именно политическата общност, бизнес лидерите, медиите и върхушката на двете основни политически партии. Всички тези групи вероятно ще подкрепят споразуменията за свободна търговия, въпреки че са готови да правят изключения по причини, свързани с националната сигурност (това изключение, както ще видим, се оказва важно за перспективите за сделка с Китай). Съществува и група в Демократическата партия, която се идентифицира тясно с профсъюзите и не благоприятства свободната търговия.

Новият играч в търговската игра са ръководителите на националната сигурност. Те са много притеснени за възхода на Китай и разпространението на оборудването на Huawei по целия свят и не са заинтересовани особено от свободната търговия или фондовия пазар. Освен това елитът на националната сигурност е свикнал да си проправя път; когато се договаря с политически контрагенти на САЩ, компромисът не е неговата естествена склонност.

Накрая, трябва да споменем и електоратът в САЩ. Американските гласоподаватели не разглеждат търговската война като основен изборен въпрос, поне досега, като по този начин предоставят допълнителна свобода на другите участващи страни.

Сега за някои спекулации за това как може да изглежда една сделка. За да видим как всички тези групи могат да повлияят на нейните контури, трябва да се запитаме сделка с какви размери е възможна?

Що се отнася до митата и китайските покупки на американски стоки, би трябвало да бъде възможна сделка между двете страни. Елитът на националната сигурност няма да възрази, а от демократите протекционисти нищо не зависи. Що се отнася до Тръмп, предвиждам, че човекът на сделките ще вземе връх над протекциониста. (За да начеше протекционистката си краста, той може и ще наложи мита на други страни.) Китайците от своя страна биха могли да предложат по-силна защита на интелектуалната собственост и по-голям достъп на американските финансови институции, каквито стъпки вече се правят.