Търговските спорове на САЩ свиха преките чуждестранни инвестиции в страната

Разходите, произтичащи от търговските спорове на Америка със света, продължават да нарастват. Академичните изследвания ясно документират, например, че новите американски мита върху пералните машини и други продукти са повишили потребителските цени в САЩ за тези стоки, като по този начин са намалили реалните доходи на американците.

Новите правителствени данни показват, че расте и друг разход. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Америка от мултинационални компании със седалище в чужбина намаляват, пише за Wall Street Journal Матю Слотър, декан на бизнес училището Тък към колежа Дартмът, който между 2005 и 2007 г. е бил в икономическия съвет към президента.

През 2015 и 2016 г. притокът на ПЧИ в Америка възлезе съответно на 482 и 486 млрд. долара. Скоро след встъпването си в длъжност през януари 2017 г. президентът Тръмп започна няколко търговски спора. През 2017 г. преките чуждестранни инвестиции в САЩ спаднаха с близо 40% до 292 млрд. долара. Тъй като много от тези търговски спорове продължиха и се задълбочиха през 2018 г., притокът на преки чуждестранни инвестиции спадна още повече - с 8,2% до 268 млрд. долара. По-рано този месец Министерството на търговията съобщи, че притокът на ПЧИ за първото тримесечие за 2019 г. е намалял с 5% спрямо предходното тримесечие. Според Организацията на обединените нации през 2018 г. делът на Америка в световните ПЧИ е спаднал за първи път от 2008 г. насам - от 25% на 23%.

Не е изненадващо, че преките чуждестранни инвестиции в САЩ от Китай - страната, с която Америка е на ръба на пълна търговска война - спаднаха с 88% от 2016 до 2018 г. до 5,4 млрд. долара.

Защо намаляващите ПЧИ са от значение? Тъй като мултинационалните компании със седалище извън Америка създават висококачествени работни места в САЩ.

Според най-новите данни на Министерството на търговията, през 2016 г. повече от 7,1 милиона американци - 5,6% от всички работници в частния сектор - са били наети в американски филиали на глобални мултинационални компании. През същата година тези филиали са похарчили 259 млрд. долара за имоти, машини и оборудване - 16% от общите капиталови разходи на частния бизнес в САЩ. Те са вложили 60,1 млрд. долара в научноизследователска и развойна дейност - 16% от тези разходи на американския бизнес. Голяма част от тази дейност е в промишлеността. 35% от американците, които работят за чуждестранни мултинационални компании - близо 2,5 милиона души - са в промишлеността, спрямо само 8,5% от работниците в частния сектор на САЩ.

Това, което в крайна сметка прави тези работни места висококачествени, е тяхното високо заплащане. През 2016 г. средното възнаграждение в тези мултинационални компании е било 81 220 долара годишно. Това е с 26% по-високо от средното годишно възнаграждение в частния сектор на САЩ. И много от тези работни места са концентрирани на места, които най-много се нуждаят от икономически възможности. Два от трите щата, в които тези филиали отговарят за повече от 8% от всички работни места в частния сектор, са Кентъки и Южна Каролина.

Като част от цялостната им динамика, филиалите на глобалните мултинационални компании в САЩ също така са много активни в търговско отношение. През 2016 г. те са отговаряли за 26% от общия износ на стоки от Америка и 29% от общия внос на стоки.

За съжаление ескалиращите търговски спорове на Америка и свиването на притока на преки чуждестранни инвестиции може да подкопаят американските операции на тези чужди мултинационални компании. Несигурността на търговските спорове обикновено възпира всички видове инвестиции, но особено дългосрочните мащабни инвестиции на мултинационалните компании.

Някои ще кажат, че не трябва да се страхуваме, тъй като новите търговски бариери в САЩ ще принудят чуждестранните компании да инвестират тук, за да продават тук. Но тази опростена логика игнорира факта, че търговията и ПЧИ обикновено се подкрепят взаимно. Чуждестранните мултинационални компании често се нуждаят от връзките си с веригата за доставки в чужбина, за да обслужват Америка конкурентно. Тази логика пренебрегва и факта, че търговските спорове на САЩ увеличават възможностите извън Америка, на които редовно се натъкват чуждестранните мултинационални компании.

Икономическите ползи от притока на ПЧИ трябва да бъдат балансирани с основателното безпокойство за националната сигурност. Комисията за чуждестранни инвестиции в Съединените щати, на която съм служил две години, играе съществена роля в оценката и смекчаването на рисковете за националната сигурност, създадени от чуждестранни фирми, които се разширяват и оперират в Америка. Но възпрепятстването на законните чуждестранни инвестиции не прави нищо за повишаване на нашата национална сигурност.

САЩ не могат да приемат за даденост своята привлекателност за глобалните мултинационални компании. Всеки път, когато глобална компания отклони инвестициите си от Америка, страната губи динамизъм, благосъстояние и добри работни места.