Ерата на натрупване на богатство в САЩ приключи, започва разпределянето му?

Преди около четири десетилетия Америка даде началото на последната голяма промяна в икономическата парадигма - революцията от страната на предлагането, пише Рана Форухар за Financial Times.

Данъците върху капиталовата печалба бяха намалени. Президентът Роналд Рейгън и премиерът на Обединеното кралство Маргарет Тачър се изправиха срещу ръководителите на въздушния трафик и миньорите. Силата на синдикатите избледня, докато тази на корпорациите нарасна. Някои хора станаха много богати. Но неравенството се повиши и в крайна сметка растежът се забави.

Гледайки дебатите между кандидатите за президент от Демократическата партия през миналата седмица, нямаше как да не помисля, че може би ставаме свидетели на следващата голяма промяна - от епоха на натрупване на богатство към такава на разпределението му. Умерени политици като Джо Байдън и Джон Дилейни се опитаха да намерят компромисни отговори на въпроси като здравеопазването и търговията.

Но полюсните позиции бяха определени от Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, които имат сходни възгледи за всичко - от преминаването към национална система за здравеопазване до облекчаване на задлъжнелите студенти. И двамата искат по-високи данъци за богатите и по-строги правила за корпорациите.

Макар че малко от това би изглеждало радикално в много други части на света, в контекста на политиката на САЩ това беше наистина нещо ново. Решителният момент в икономическите дебати, дори и при демократите, беше как правителството може да помогне на пазарите да работят по-добре. Сега въпросът е как публичният сектор може да ги обуздае и да разпредели икономическия пай по-справедливо.

Но не са само демократите. Някои републиканци също търсят смяна на парадигмата. Марко Рубио, влиятелен републикански сенатор, който се надява някой ден да бъде президент, наскоро излезе с доклад за проблемите с акционерния капитализъм и предимствата на индустриалната политика.

Признаците на тази нова епоха са навсякъде около нас. Вижте възхода на B-корпорациите, които балансират целта и печалбата, както и растежа на инвестициите, основани на екологични, социални и управленски фактори.

В управлението трябва да обърнем внимание на нарастващия двупартиен ентусиазъм за по-строг антитръстов контрол и призивите за търговски протекционизъм, както и на усилията за политизиране на Федералния резерв на САЩ. Не става въпрос само за туита на президента Доналд Тръмп, чрез който той иска намаление на лихвите, но и за прогресивните демократи, които гледат на „модерната парична политика” като начин да плащат за своите приоритети, без да се налага да ги финансират чрез повишаване на данъците.

Тези възгледи все повече са част от общото течение. Миналата седмица двама сенатори представиха двупартиен законопроект, който би принудил Фед да обезцени долара, за да стимулира износа и балансира текущата сметка с Китай.