Никой няма да спечели от валутната война

Търговските войни, подхранвани от администрацията на Тръмп, са на ръба на превръщането си във валутни войни, пише за Financial Times Есуар Прасад, професор в Университета Корнел и старши сътрудник в Brookings Institution.

Девалвацията на валутата може да изглежда полезен елемент от инструментариума на икономиките, страдащи от забавяне на растежа или въвлечени в търговски спорове, но носи огромни рискове за тях и за световната икономика.

Търговското напрежение между САЩ и Китай, което е на прага на избухването на открита и всеобхватна икономическа война, представлява основния фронт за валутните войни. Почти 15 години, от около 2000 до средата на 2014 г., централната банка на Китай се намесваше агресивно на валутните пазари, за да предотврати бързото поскъпване на юана спрямо щатския долар. По този начин тя осигури конкурентно предимство за износа на Китай. От средата на 2014 г. интервенцията е в обратна посока - да се предотврати прекалено голямо или твърде бързо обезценяване на юана.

Така определянето на Китай като валутен манипулатор от администрацията на Тръмп е закъсняло с няколко години и е зле позизионирано времево: неотдавнашната намеса на китайската централна банка облагодетелства най-вече американските износители, а не китайските.

И все пак, като се има предвид произволният и отмъстителен характер на определението за валутен манипулатор, Китай може да се изкуши да позволи по-нататъшното обезценяване на юана, за да отвърне на САЩ и поне частично да компенсира американските мита.

Това би било стъпка с малки ползи и огромни рискове за Китай. Един от рисковете, относно които валутните спекуланти се облизват, е, че по-нататъшната слабост на юана ще предизвика спираловидна обезценка на валутата и изтичане на капитали, както се случи през 2014-15 г. Този път обаче китайското правителство е по-добре подготвено за предотвратяване на такава разрушителна спирала – то може да използва валутните си резерви по-агресивно в началото и също така да спре спекулативната дейност както на континенталните, така и на офшорните пазари. Но такива мерки, заедно с всяко затягане на капиталовия контрол, целящи намаляване волатилността на капиталовите потоци, биха разрушили напредъка, който Пекин постигна в убеждаването на чуждестранните инвеститори, че могат да разчитат на стабилна капиталова сметка и валутна политика, и че трябва да инвестират на пазарите на акции и облигации в Китай.

Няколко ключови нововъзникващи пазарни икономики, като Индия и Тайланд, рязко намалиха лихвените проценти като защитна мярка, за да се защитят от косвените щети в резултат на нарастващото глобално търговско напрежение на фона на отслабването на вътрешния растеж. Основни централни банки в развитите икономики като Английската централна банка, Японската централна банка и Европейската централна банка вероятно ще разхлабят паричната политика през следващите месеци, за да се справят с трудностите пред собствените си икономики. Предвид значението на търговията за тези икономики, и независимо дали изрично целят по-слаби валути, те без съмнение разчитат на подобен ход, за да дадат тласък на растежа.