Остров или европейска държава: Кое оформя възгледите на Великобритания за Brexit?

Според историка от Кембриджския университет Робърт Тумс фактът, че Великобритания не е преживяла окупация или диктатура през 20-и век, я различава от много нейни съседи. Той обаче мисли, че историческите различия между Великобритания и останалата част на Европа често се преувеличават, а Brexit е движен от по-непосредствени тревоги.

„Ние със сигурност бяхме по-слабо свързани с цялата идея за европейската интеграция, отколкото страни като Франция или Германия", каза той. "Но мисля, че отношението към Европа всъщност не е кой знае колко по-различно в много държави от ЕС. И мисля, че това има много общо с по-скорошни събития - кризата в еврозоната, демократичния дефицит в ЕС и факта, че ЕС е станал толкова по-важен за живота на хората, а те имат доста малък контрол върху това, което прави той."

Тумс твърди, че във време на международна нестабилност е по-добре Великобритания да бъде извън непредсказуемия блок.

„Мисля, че сравнително сплотена и сравнително демократично управлявана единица е много по-вероятно да успее да се справи с всякакви възможни бури, отколкото всъщност доста неустойчива, непопулярна и много слаба конфедерация", каза той.

Историкът Андрю Робъртс, биограф на Уинстън Чърчил, каза неотдавна, че „идеята, че твоят суверенитет на практика е в ръцете на някой друг и извън страната ти, просто е неприемлива за всеки, който има някакво усещане за британска независимост".

Други обаче, като Браун, твърдят, че демократичните институции на Великобритания са заплашени от Brexit.

Крайният срок за излизане на Великобритания от ЕС - 31 октомври, наближава, а страната е изправена пред политическа криза. Консервативното правителство на Джонсън е решено да напусне със или без споразумение за Brexit, но парламентът ще се опита да му попречи да изведе Великобритания от ЕС без сделка. Съюзниците на Джонсън намекват, че той може да прекрати работата на парламента или да откаже да се оттегли, ако загуби вот на недоверие, предизвиквайки криза за древната, но отчасти неписана конституция на Великобритания.

Бившият британски външен министър Малкълм Рифкинд заяви в писмо до лондонския в. "Таймс", че ако Джонсън "се опита да попречи на парламента и избирателите да имат последната дума по вариант без сделка, той би създал най-сериозната конституционна криза, откакто действията на Чарлз Първи довели до гражданската война" през 17-и век. Това противопоставяне завърши с екзекуцията на монарха.

Междувременно Брекзит отслабва връзките, обединяващи четирите нации на Обединеното кралство: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

В Шотландия, която отхвърли възможността за отделяне от Великобритания на референдум през 2014 г., а после през 2016 г. гласува за оставане в ЕС, се увеличава натискът за нов референдум за независимост.

В Северна Ирландия, която също гласува за оставане в ЕС, заплахата, че ще има строго охранявана граница със съседна Република Ирландия засилва подкрепата за обединена Ирландия - идея, която в исторически план е била анатема за протестантското, пробританско юнионистко мнозинство в Северна Ирландия.

„Никога не съм мислела, че ще чуя хората в Северна Ирландия да говорят за това как може би е време отново да се обединят с Юга, така както говорят за това сега", каза Макмилан. „Винаги е имало фантазьори, които са казвали "някой ден пак ще се обединим", но сега виждаме как го казват обикновени протестанти“.

„Много е възможно Обединеното кралство да не оцелее, ако стане Brexit".

(БТА)