Борис Джонсън и специалните отношения със САЩ

Посещението на американски съветник по националната сигурност в Лондон би минало незабелязано в предишни времена. Емисарят от Белия дом би направил изявление в Министерството на външните работи и би се шмугнал в кабинета на премиера, за да предаде почитанията на президента на САЩ, преди да се отправи към Вашингтон без суетене или фанфари. Царственото шествие на Джон Болтън през Уайтхол тази седмица беше показателно за новото разпределение на властта, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Борис Джонсън и Доналд Тръмп изглежда изграждат това, което някои биха могли да нарекат специални отношения. Макар и по различни пътища, британският премиер и президентът на Америка се добраха до властта, яхвайки националистическия антиимиграционен популизъм, който дестабилизира западните демокрации. Нито един от двамата лидерите не може да се похвали с много приятели на европейския континент. И двамата почти не обръщат внимание на фактите и истината.

Идеята за специални отношения с Вашингтон, разбира се, не е нещо ново. Тя бе хвалба от страна на почти всеки премиер, откакто Уинстън Чърчил използва тази фраза през 30-те години. Великобритания винаги е била младшият партньор, макар че понякога се е считала за по-умния - да служи като Гърция на американския Рим, както се изрази Харолд Макмилан (британси премиер от 1957 до 1963 г., който възстановява специалните отношения със САЩ след Суецката криза – бел. прев.).

Борис Джонсън има нужда много повече от специалните отношения, отколкото предшествениците му. Твърдият Brexit, който той предлага, ще взриви европейския стълб на външната политика на Великобритания. Той вече не е много харесван в Берлин и Париж. Ако продължи със заплахата си на всяка цена да извади Великобритания от ЕС на 31 октомври, американският стълб на британската политика ще трябва да понесе страшно много допълнителна тежест.

Американската администрация е толкова наясно с това, колкото и всеки друг. Тези, които следят дипломатическите нюанси, ще забележат как хореографията на пътуването на Болтън определи новите условия, при които Вашингтон планира да прави бизнес. Срещата му с Джонсън приличаше повече на среща между равни, отколкото на премиер с президентски пратеник. Вече виждаме влиянието на зависимостта на Великобритания след Brexit.

Визитата на Болтън е напомняне, че администрацията на Тръмп се е отказала от атлантизма, който навремето представяше САЩ като застъпник и гарант на европейската интеграция. Робер Шуман, Жан Моне и Пол-Анри Спаак обикновено се считат за основателите на ЕС. Хари Труман, Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди също присъстваха на раждането му. За тези лидери стабилна, просперираща Европа, обвързана в икономическа общност, както и в НАТО, беше основна опора за международното лидерство на Америка.