Борис Джонсън и специалните отношения със САЩ

Същите американски президенти не оставиха на мира Великобритания, докато тя не се  присъедини към съюза. Бившият държавен секретар на САЩ Дийн Ачесън често се споменава във Великобритания заради неговата хаплива забележка за провала на Великобритания да намери постимперската си роля. Малцина си спомнят, че след това Ачесън поздрави правителството на Макмилан за решението му да кандидатства за членство в тогавашната Европейска общност. Според Ачесън Великобритания, Европа и САЩ бяха победители от разширяването на следвоенната, основана на правила, многостранна система.

Тръмп иска да обърне тази мъдрост с главата надолу. Както Болтън каза: „Ние виждаме, че успешен Brexit е в голяма степен в нашите интереси“, добавяйки, че „Успехът на Великобритания в излизането от ЕС е израз на демократичното управление... Модата в Европейския съюз е да се карат хората, които гласуват не така, както иска елитът, да го правят, докато той не остане доволен."

Мотото „Разделяй и владей” има смисъл за американската администрация, която отстъпи от международното лидерство в полза на изолационизма на доктрината „Америка на първо място”. Това, което най-много дразни Тръмп е, че ЕС има икономическото влияние да се изправи срещу САЩ. Как иначе би могъл ЕС да се противопостави на позицията му срещу иранската ядрена сделка и да откаже да забрани на китайската Huawei достъп до комуникационни проекти от следващо поколение. От американска гледна точка Brexit трябва да бъде аплодиран, защото отслабва Брюксел.

По същата логика отслабената Великобритания се превръща в по-сговорчив съюзник. Болтън иска да звучи великодушно. Тръмп няма търпение да подпише търговска сделка с Джонсън, казва той. И за да е по-лесно, той е готов да остави трудните въпроси за периода след Brexit - отворения достъп до Великобритания за американското хлорирано пилешко и хормонирано говеждо месо, и роля за американския бизнес в британската Национална здравна служба.

В същия дух, казва Болтън, администрацията на САЩ е отложила всички усилия да засили натиска върху Джонсън да се отрече от подхода на Европа към иранското споразумение и от европейската мека линия спрямо Huawei. Тръмп може да изчака, докато премиерът не скъса връзките с Европа. Някои може би смятат това отношение за щедро. Сериозните политици в Уайтхол знаят, че Тръмп няма да чака дълго, преди да поиска Джонсън да удовлетвори исканията му.

Великобритания и САЩ гледат на света през напълно различни призми. Националният интерес на Великобритания изисква многостранния ангажимент, който сега е толкова презрян във Вашингтон. Вътрешните хора в Уайтхол обаче разбират колко трудно ще бъде на Джонсън да каже „не“ на новия си приятел в Белия дом.

Когато Макмилан подаде първото заявление за членство в ЕС, това беше, защото той разбра, че при целия си ентусиазъм за специални отношения със САЩ, Великобритания се нуждае от контрапункта, който ще дойде от присъединяването към Европа. Джонсън в крайна сметка ще научи същия урок.