Задава ли се синхронизирана глобална рецесия?

Всичко това се комбинира, за да заглуши сигналите, които сега накрая мигат в червено. Вижте неотдавнашния спад в банковите, транспортните и индустриалните индекси, както и спада при акциите с малка капитализация - исторически показател за проблеми в по-големите компании. В края на цикъла на възстановяване капиталът има тенденция да се струпва в големите компании, а по-малките фирми страдат.

След като пазарите най-накрая свикнат с повишения политически, валутен и кредитен риск, както и с нарастваща вероятност от леви правителства, ясно е, че промените и сътресенията ще дойдат бързо и яростно. Не е чудно, че всички сега се питат: „Какво следва?“

Вярвам, че отговорът е много вероятно да бъде синхронизирана глобална рецесия, придружена от плавен пазарен спад - такъв, при който може да има странни оживления, но общата посока е надолу. Това може да продължи няколко години. В следващите няколко седмици бих очаквала нови понижения в доходността на облигациите, задълбочаване на инверсията на кривата на доходността, по-високи цени на активите убежища, като йената и швейцарския франк, и непрекъснат бичи пазар при златото.

Бих очаквала и по-остър език от Доналд Тръмп. Постоянните атаки на американския президент спрямо Китай и Федералния резерв ще идват след всеки спад на пазара. Вероятно ще има повече опити от Тръмп да обърка опозицията, като например решението да забави новите мита върху китайски стоки до декември, така че потребителите да не бъдат засегнати по време на Коледния пазар. (Нищо от това не прави истинската търговска сделка по-вероятна.)

Междувременно американските потребители вече страдат и това може да има големи последици за кампанията на Тръмп за преизбиране през 2020 г. Инерцията в растежа на заетостта в щати като Мичиган, Охайо и Пенсилвания, където силите са изравнени, се забавя.

Един неотдавнашен доклад на либералния анкетист Стан Грийнбърг показа, че една трета от белите жени от работническата класа в някои консервативни райони започват да се обръщат срещу президента, раздразнени от честите му похвали за процъфтяващата икономика на САЩ. „Може би в Ню Йорк, но не и тук”, казва една жена от Уисконсин.

За Тръмп, и за американската общественост като цяло, лятото на страха може да се превърне в зима на политическото недоволство.