Демокрациите се нуждаят от обновяване, за да оцелеят

Разбира се, укрепването на формалните демократични процеси срещу чуждестранното вмешателство е от съществено значение. Еманюел Макрон, президентът на Франция, предлага „Европейска агенция за защита на демокрациите“, за да се защити от кибератаки и други манипулации. Но рискът при тази инициатива е, че тя може да не донесе нещо повече от още един слой неефективна европейска бюрокрация.

При по-амбициозен подход всяка европейска държава би могла да приеме закони, предвиждащи пълна прозрачност по отношение на финансирането на политическите партии и кандидати, включително кой плаща за онлайн рекламата. Банките, бизнесът, лобистките групи, медиите и други също биха могли да бъдат задължени да декларират всякаква чуждестранна финансова подкрепа. Въпреки това, дори да се хвърли светлина върху тъмните финансови кътчета на съвременната западна политика, тя не би огряла напълно проблема с политическото представителство.

По време на финансовата криза през 2008 г. и последиците от нея усещането за крайно неравенство и несправедливост бе обхванало милиони граждани, съчетано с възприятието, че политическите институции предлагат твърде малко възможности за справяне с тях.

Докато правителствата спасяваха банки, възстановявайки парите чрез повишаване на данъците и съкращаване на социалните разходи, гражданите усетиха, че носят отговорността на безотчетните елити, превзели държавата и бизнеса. Тлеещото разочарование се разгоря от усещането, че политиката сега е запазено място за специални интереси.

За някои реформистки настроени политици и граждански активисти обновяването на демокрацията означава разширяване на участието в обществения живот и създаване на нови форуми, които да функционират наред с традиционните парламенти и партии. „Съвещателната демокрация“, или събранията на гражданите, дадоха обещаващи резултати в Австралия, Канада и Ирландия.

За разлика от тях най-важният инструмент на ЕС за широка демокрация, известен като Европейска гражданска инициатива, беше донякъде провал. Дори масовите петиции с над 1 милион подписа не успяха да убедят Европейската комисия да подготви законодателство по въпросите, повдигнати от участниците в кампаниите. „Големият дебат“ на Макрон - опит да се вдъхне нов живот на френската демокрация, след като президентството му се натъкна на трудности миналата година на фона на протестите на „жълтите жилетки” - имаше смесени резултати. Въпреки двата милиона онлайн предложения и десетте хиляди местни срещи, повечето участници бяха по-възрастни, по-заможни, добре образовани и градски.

Всеки опит за възраждане на демокрацията трябва да включва постоянни усилия за защита на жизнения стандарт и подобряване на икономическите възможности за гражданите, притиснати до стената – толкова по-необходими в ерата на изкуствения интелект. Прочистването на политиката и разширяването на демократичното участие са важни, но не по-малко важна е реформата на самия западен капиталистически модел.