Как ЕС разстрои Балканите

Разочарованието в Северна Македония и в Албания е голямо. Според Европейската комисия, Европейския парламент и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, двете държави от Западните Балкани са изпълнили всички условия за започването на присъединителни преговори с ЕС. Те, както и останалите балкански държави, имат перспектива за европейско членство от 2003 г. насам. Северна Македония вече е била изпълнила формалните критерии още през 2009-а, от миналата година това важи и за Албания. След като Северна Македония успя да разреши спора с Гърция за името на държавата, в Скопие се надяваха, че най-сетне ще получат зелена светлина от срещата на върха на ЕС.

Само един държавен ръководител - френският президент Еманюел Макрон, бе категорично против. Той каза "не" на кандидатите и "не" изобщо за започването на присъединителни преговори. Двама други - холандският премиер и датската министър-председателка, се възползваха от изразената позиция и отхвърлиха разговорите с Албания.

От необяснимото вето на Макрон произтична двойна криза на доверието в Европейския съюз - и на Балканите, и в Брюксел. Колко струват обещанията на ЕС, щом въпреки приложените реформи и всички усилия в крайна сметка кандидатите не получават нищо? Какъв е смисълът от дългогодишните проверки, извършвани от Европейската комисия, при положение, че едно "не" от Париж стига, за да обезсмислят всички изписани страници с констатирани резултати, пита в свой анализ за Deutsche Welle Бернд Ригерт.

Новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е поддръжничка на приемането на балканските държави, ще срещне трудности покрай френския отпор. И в това отношение няма да й помогне обстоятелството, че Макрон първо й осигури поста, а сега е обиден, че френската кандидатката за ЕК пропадна. Макрон е ядосан на Брюксел. Не помогнаха дори и благоприятните изказвания на федералната канцлерка Ангела Меркел, която държи на разширяването.

Доверието в ЕС и последиците в балканските държави, а именно разочарованието и спадът във волята за реформи, очевидно не са толкова важни за френския президент, колкото вътрешнополитическите аргументи, които поставя на преден план. Дяснопопулистката опозиция, която е против притока на мигранти към Франция и принципно е против ЕС, не може да не го притеснява. Но пък заради това да погребеш общата европейска политика? И в Германия десните популисти критикуват курса на разширяване, но това до момента не е впечатлило канцлерката.

Аргументът на Макрон, че Албания не би могла да започне присъединителни преговори, понеже твърде много албанци търсят убежище във Франция, също е кухо. През 2018-а година във Франция е било предоставено убежище на точно 74-ма албанци. Останалите 8 000 кандидати са по-скоро икономически мигранти и могат да бъдат върнати обратно. Въпросът е по-скоро защо икономическата ситуация в Албания е толкова тежка, че подтиква мнозина да напуснат страната. Присъединителният процес, който със сигурност би траял десет и повече години, би могъл да бъде използван за подобряване на положението и за въвеждането на европейските стандарти. Тъй като е невъзможно Албания и Северна Македония да се присъединят от днес за утре и незабавно да се възползват от свободата на движение на работниците. Ще стане по-скоро обратното.

Европейският съюз определено се е поучил от грешките си при присъединителните процедури с България, Румъния и Турция. Днес процедурите са много по-сложни и строги. Но следващи нагаждания към изискванията, каквито френският президент с право би могъл да поиска, могат да се случат по време на преговорите, а не преди това. Процедурата на присъединяване не е била и не е налагане на твърди критерии, а процес, в рамките на който се реагира на развитието в присъединяващите се страни. Най-добрият пример за това са водените от 14 години насам присъединителни преговори с Турция, които са практически замразени заради автократичните пристъпи на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Без перспективата един ден да станат част от ЕС, мирът между балканските държави попада под заплаха. Влиянието на Русия, на Китай, както и на Турция би могло да нарасне. Което френският президент надали иска сериозно.
Аргументите на Франция са слаби. Еманюел Макрон би трябвало да преосмисли ветото си, освен ако не иска самият той да изглежда като популист. Следващият шанс е срещата на върха на ЕС през декември.