Ще се превърне ли Великобритания във враждебен съсед на ЕС подобно на Русия?

Ако Brexit се обърка, това може да предизвика събития, напомнящи за разпада на Съветския съюз - разделянето на Великобритания, придружено от дълбок икономически шок. Английските националисти несъмнено биха видели ЕС като съучастник в подобни злокачествени събития: някои критици вече обвиняват Брюксел във фабрикуване на изкуствени проблеми на ирландската граница, неоснователно забавяне на споразумението за свободна търговия и насърчаване на независимостта на Шотландия.

За момента британските и европейските официални лица все още използват езика на приятелството и бъдещото партньорство. Но под повърхността и в неофициални разговори се прокрадва антагонизъм. Един влиятелен бивш служител на ЕС наскоро заяви пред мен, че тъй като поради Brexit Великобритания ще бъде заплаха за ЕС, в интерес на Европа е да се насърчава независимостта на Шотландия и обединението на Ирландия. (Виното беше консумирано, но в него е истината.) Когато, с руския паралел наум, предположих, че би било лоша идея да се унижава Великобритания, ми бе отговорено, че Великобритания е отговорна за собственото си унижение. И освен това Обединеното кралство е унижило ЕС, гласувайки да напусне.

Дори в официални разговори можете да чуете намеци за пораждане на съперничество. Ангела Меркел, канцлерът на Германия, която обикновено е умерена, заяви наскоро, че Великобритания ще бъде „конкурент“ на ЕС след Brexit, оприличавайки я с Китай и САЩ.

Ако, както изглежда вероятно, ЕС реагира на това усещане за конкурентна заплаха, като откаже да премине към безмитна търговия с Великобритания, тогава антагонизмът между Лондон и Брюксел ще нарасне. Европейците ще твърдят с известно основание, че Великобритания сама е предизвикала съдбата си - точно като Русия. Но спечелването на дебата няма да предотврати конфронтацията.

Във все по-лоша ситуация Обединеното кралство (или вероятно само Англия) ще изиграе малкото карти, които има – ограничаване на сътрудничеството с Европа в областта на сигурността и дипломацията, и работа с враждебни за ЕС сили.

В момента тези заплахи не се приемат много сериозно в столиците на ЕС, защото Великобритания е в такава бъркотия. Същото пренебрежително отношение бе възприето и спрямо руснаците през 90-те години. В края на краищата страната им току-що се бе разпаднала, а икономиката им беше в състояние на свободно падане. Но, движена от чувството на унижение, Русия засвидетелства отново силата си - по начин, който ЕС сега намира за тревожен.

Урокът е, че държави, които са били основни европейски сили в продължение на векове, е малко вероятно просто да изпаднат в незначителност. Техните интереси трябва да бъдат отчитани. Ако това не може да бъде направено, ЕС ще трябва да им се противопостави. Което и от двете да се случи, европейска конструкция, която изключва Великобритания и Русия, е малко вероятно да бъде стабилна, нито пък сигурна.