Визията на Макрон за европейската сигурност е незряла

Идеологическите конструкции на Путин съществуват само заради пропагандата. Неговите реални политики са насочени към придвижване на Русия по пътя на самотната велика сила. В неговия ум и в този на съветниците му по външната политика Русия няма други възможности. Един от любимите цитати на руския президент, който използва привидно на шега, принадлежи на цар Александър III: „Русия има само два съюзника - армията и флота си.“ В рамките на това мислене Путин е щастлив да приеме всички отстъпки, които Европа може да му предложи, като намесата на Макрон в подкрепа на връщането на правото на глас на Москва в Съвета на Европа. Но те няма да го накарат да се откаже от това, което Макрон нарича „антиевропейски проект“, роден от неговия „консерватизъм“. Европа не е потенциален съюзник за Путин, тя е поле за голямата игра на Русия със САЩ.

Проектът за велика сила на Путин не е непременно завинаги и съществува възможност бъдещ руски лидер да погледне на Русия като част от някакъв широк европейски проект, както направи предшественикът му Борис Елцин за известно време след разпадането на Съветския съюз. Но изчакването на това изисква изключително дългосрочен поглед.

Със САЩ ситуацията е почти обратната. Изолационистският проект на Тръмп, уникален за неговото президентство, едва ли ще бъде продължен от който и да е от вероятните му наследници демократи след изборите през 2020 г. САЩ имат дългогодишен проект за сътрудничество с Европа, който стартира с плана „Маршал“ след Втората световна война и не приключва с Тръмп, имайки предвид силните търговски отношения с ЕС. Има голяма вероятност след напускането на Белия дом от Тръмп, било то през 2020 г. или четири години по-късно, САЩ да се опитат да закърпят нещата - и за Европа ще бъде много по-лесно да приеме подадената от Америка ръка, отколкото да установи модел на сътрудничество с Русия.

Както казва Макрон, става все по-трудно и по-трудно да се определи какво всъщност означава членството в НАТО и с какви заплахи е способен да се справи блокът. Но той е работеща структура, която проведе истински военни операции и координира националните армии. Самият Макрон нарича оперативната съвместимост в НАТО „ефективна“. Създаването на паралелна отбранителна архитектура може само да подкопае този работещ механизъм, независимо колко пъти Макрон повтаря, че евентуален военен проект на ЕС ще допълва Северноатлантическия пакт.

Заслужава ли си това да се направи поради нещо, което на мнозина изглежда като временна заплаха от Тръмп - и в името на дългосрочна перспектива с Русия? Това е основният въпрос, който пречи на военните амбиции на Макрон относно ЕС да надхвърлят разговорите, пилотните проекти и известната координации в отбранителната индустрия. По-решителният напредък ще бъде възможен само ако поведението на Тръмп стане норма в САЩ и ако Русия внезапно се покаже явно проевропейска, променяйки, например, сегашната си политика по отношение на Украйна.

Макрон звучи смело, стратегически, дори пророчески на моменти, но неговите геополитически преценки не са безспорни, нито дори повсеместно привлекателни. Преди всичко те са недоказани. В този момент чакането изглежда по-уместно от трескавото разработването на скъп, политически несигурен проект. Нужно е много повече от красноречието на Макрон, за да се превърне геополитическото препозициониране на Европа в реалност.