Инвеститорите трябва да допуснат по-широк ход на пазарното махало в бъдеще

Забележимо последствие от ниската доходност на дълговите книжа е масираното вземане на заеми от правителствата и компаниите. Все по-високите нива на задлъжнялост ограничават рязкото покачване на доходността, тъй като започват да задушават икономиката и финансовите пазари, които са твърде зависими от високите нива на заемането.

Инвеститорите може да се чувстват комфортно по отношение на дългосрочните тенденции за инфлацията и растежа, но политиците популисти бързо забелязват шанса да се възползват от евтините заеми. Като се има предвид състоянието на световната финансова система, която възнаграждава слабо средния работник, като същевременно предизвиква силно поскъпване на активите, това може би е неизбежно.

Ето защо някои смятат, че статуквото е изправено пред предизвикателство с големи последици за сегашното задоволство на финансовите пазари.

Анализатори от Bank of America Merrill Lynch (BOFA) вдигнаха нивото на риска до „намаляване на възвръщаемостта поради все по-активизиращите се централни банки, които използват паричната политика за ускоряване на инфлацията“. Това, в комбинация с по-голям тласък за фискално стимулиране и инфлационно таргетиране, според BOFA вероятно ще доведе до много по-голяма лихвена волатилност. Тя ще прекъсне „продължилата десетилетие бича смесица от минимални ставки и максимални печалби“ и ще даде сигнал за голям пик при цените на активите.

Централните банкери призовават шумно за по-големи фискални разходи, тъй като изчерпването на монетарните им муниции ги прави зле подготвени за борба със следващата икономическа криза. Тази седмица това послание беше изпратено от Джей Пауъл, когато председателят на Фед говори пред комисия към Конгреса във Вашингтон.

Има много въпроси относно потенциала на фискалните разходи в бъдеще и дали те в крайна сметка повишават производителността и темповете на растеж за по-широката икономика. Пазарите в края на краищата ще просперират от вдигането на дългосрочния растеж и производителността. Един риск, който изниква напоследък в разговорите с инвеститори в облигации, е централните банки да попаднат под политически натиск и да финансират правителствените разходи през следващите години.

Централните банкери разискват и дали да приемат по-високи нива на инфлация, които да компенсират пропускането на целта им от 2 на сто през последните години.

Както твърди американската банка Morgan Stanley: „Подобно превишаване на инфлацията може да създаде проблеми за лихвите и за стойността на акциите и щатския долар, като направи реалните активи привлекателни.“ Не е чудно, че институционалните инвеститори правят вложения в реални активи, включително злато и други суровини.

Акциите и облигациите прекараха значителен и печеливш период в движение в тесен диапазон, определен от паричната политика. Обмислянето на далеч по-широк ход на пазарното махало би трябвало да заслужава вниманието на инвеститорите, които навлизат в ново десетилетие.