Докато инвеститорите преследват акциите и увеличават цените им, друго важно пазарно развитие не бива да се пропуска: доходността на държавните облигации отскочи от августовските дъна, като ролята им на двигател за по-широките пазарни настроения остава от първостепенно значение, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Голяма част от сегашния ентусиазъм спрямо акциите отразява очакванията за възстановяване на икономическата активност, подхранвана отчасти от стимула, който беше осигурен от рязкото спадане на доходността на държавните облигации през лятото. Сега, когато централните банки в САЩ и еврозоната разширяват балансите си, като по този начин добавят още една глава към количественото облекчаване, акциите и облигациите остават скъпи. Според стратезите има място и за допълнително поскъпване на рисковите активи през 2020 г.
Тези перспективи обикновено идват с уверението, че доходността на дългосрочните държавни ценни книжа (ДЦК) в Япония, Германия и САЩ няма да отчете голям и устойчив възход. За пазарите на акции стагниращата през последното десетилетие т. нар. „безрискова“ доходност по 10-годишните облигации обяснява защо има значително по-ниска рискова премия, свързана с притежаването на акции и облигации. След като доходността по американските ДЦК достигна рекордно ниски стойности, акциите изглеждат много по-привлекателни на сравнителна база.
Всеки път, когато има пазарни сътресения, облигациите поскъпват (доходността им спада) още, което компенсира загубите на инвестиционните портфейли от вложенията им в акции. Така се създава порочният (или добродетелният) кръг, в зависимост от гледната точка: шансът за спад при акциите избледнява всеки път, когато доходността намалее.
Бичите настроения отслабват само ако доходността на облигациите се повиши значително, тъй като в крайна сметка би направила книжата с фиксиран доход по-привлекателни за притежаване в сравнение с акциите.
Много инвеститори смятат, че предстоящото десетилетие ще предложи повече от същото - бавен икономически растеж и умерен инфлационен натиск. Благодарение на ниската доходност на държавните облигации, обаче, се поддържа цената на акциите.
Подобно мислене почива до голяма степен на провала на централните банки, въпреки агресивните действия на паричната политика след финансовата криза, да се противопоставят на стабилните тенденции на застаряващата демография и на потискащата цените сила на технологичните иновации, за да генерират по-силен растеж и по-висока инфлация.


Убитият мъж на Младежкия хълм в Пловдив е от Кричим
Кола се преобърна по таван на тротоар
Това са последните дни, в които цените ще се изписват в лева и в евро по закон
Хванаха за ден 29 шофьори с алкохол или наркотици
Три главни дирекции поемат дейностите на Регионалните здравни инспекции
Системите за съхранение на енергия в Европа напредват, регулациите изостават
Конкуренцията от китайските AI модели започва да става убийствена
Китайски 2-минутни микродрами станаха индустрия за 11 млрд. долара
Как неизвестен гигант се превърна в риск за пазара на желязна руда
Стратегията за растеж на Kendra Scott
Създателят на Juke поема глобалния дизайн на Nissan
Китай забранява сините светлини на автопилота
Коя е най-търсената екстра при покупка на нов автомобил
Защо производителите възродиха забравената електрическа турбина
Новите коли крият опасност, за която малцина знаят
Цветните и ярки джапанки превзеха лятото
Как тренировките и ходенето пеш помагат на женското здраве
Хейли Бийбър вдигна градусите по розов бански
Как се държат мъжете, които не уважават жените?
преди 6 години Със засилването на парични, количествени стимули ролята на централните банки, а и на правтелствата в макро и мегаикономическите системи се засилва, но така не се ли нарушават пазарните принципи, не се ли кумулират производства и дейности с ниска пазарна стойност?! Ето защо този вид политика не задъхва само пазара на облигации, но и всички други пазари! отговор Сигнализирай за неуместен коментар