Отрицателните лихви правят все по-трудно функционирането на финансовите пазари

Скандинавия проправи пътя към отрицателните лихви, но не постигна успех. Финландия, например, премина през тежка ситуация. Мико Мурсула, ръководител на местното дружество за взаимно пенсионно осигуряване Ilmarinen, заяви пред Bloomberg, че невъзможността да се намерят държавни облигации с положителна доходност в еврозоната е тласнала фодновете към много по-неликвидни активи.

Стъпките, които той предприе досега, го отдалечиха от лесно продаваемите активи, тъй като ликвидността се превръща в лукс от отминала епоха. Това е начин за запазване на възвръщаемостта, но също така означава, че пенсионната индустрия навлиза в много по-неясни класове активи, които могат да се окажат трудно продаваеми, ако пазарите се обърнат.

В някои отношения това е просто следването на примера на мениджърите на фондации. Йейлската отдавна показва предимствата на натрупването на силно неликвидни инвестиции – нещо, което фондациите, със своя безкраен инвестиционен хоризонт, могат да правят за разлика от други институционални инвеститори. Проблемът е, че пенсионните фондове трябва да изплащат много повече пари в рамките на по-кратък период. Основателно те имат по-малък апетит към риск и неликвидност.

CME Group по-рано този месец публикува проучване на опита с ПОЛП в страните, в които досега тя бе пробвана - Дания, Швеция, Япония, еврозоната и Швейцария. Споре CME тази политика “не продължава да носи плодове”. По отношение на основните макроикономически цели, които централните банки вероятно са имали предвид, когато са намалили лихвите под нулата, постиженията са отчайващи.

Може да се очаква, че отрицателните ставки ще помогнат за отслабване на валутата. Президентът Доналд Тръмп очевидно разглежда отрицателните лихви в еврозоната като оръжие във валутната война. Но докато еврото отслабна, след като ставките спаднаха до нулата, то поскъпна с преминаването им на негативна територия.

Същото важи и за японската йена. Първоначалната реакция на отрицателните ставки доведе до отслабването й, но сега тя е почти толкова силна спрямо долара, колкото беше и когато започна ПОЛП.

Друга очевидна цел на ПОЛП е да засили инфлацията. Правенето на парите толкова достъпни със сигурност би трябвало да накара потребителите да вдигнат цените. Това не се случи. В действителност, в случая на Швейцария, отрицателните проценти бяха последвани от срив на същинската инфлация до доста негативна територия. Повече от четири години по-късно инфлацията не е значително по-висока от тази при започването на политиката.