САЩ трудно ще надделеят над Китай без помощта на Европа

Сближаването между европейските и американските възгледи за Китай обаче далеч не е завършено. Франция отказа да изключи Huawei от 5G програмата си, а други европейски правителства, както и много европейски компании, все още гледат на Китай през розови очила. Но мненията се променят. Подобно на американците, европейците симпатизират на хонконгското движение за демокрация и са ужасени от отношението на Пекин към тибетците и уйгурите. През последната година Федерацията на германските индустрии отправи остри критики към китайските бизнес практики.

Има още една сила, която тласка американците и европейците по-близо едни към други: Владимир Путин, който изглежда се е примирил с незавършеността на съюза с Китай. Подривната политика на Русия в Европа, варираща от анексията на Крим до усилията за повлияване на европейските избори чрез дезинформация, винаги е страдала от липса на пари, което е проклятието на руските властови домогвания. Възприятието, че руската дейност в Европа е по-скоро неприятност за САЩ, отколкото стратегическа заплаха, се наложи в някои неоизолационистки кръгове. Но тъй като Китай прави големи инвестиции в Гърция и в Южна и Източна Европа, това схващане може да се промени. Колкото по-близо са Русия и Китай, толкова по-важни са проблемите на Европа с Русия за фокусираната върху Китай външна политика на САЩ.

Индо-тихоокеанският регион не е Лас Вегас - това, което се случва там, не остава там. Тъй като икономическият, политическият и военният обхват на Китай се разширява в Африка, Латинска Америка и Близкия Изток, европейските, както и американските интереси ще бъдат засегнати. Усилията на Китай да изнесе своя метод на авторитарно управление, подкрепено от високотехнологично наблюдение, ще представляват сериозна заплаха за визията на отвореното общество, която европейците и американците до голяма степен споделят.

Човек мрази да казва нещо толкова очевидно, но световната политика е глобално начинание. По време на Студената война основният фокус на Америка беше върху Европа, но Япония и Южна Корея бяха важни съюзници, без чиято подкрепа и съвет Студената война щеше да бъде много по-трудна за спечелване.

Истинският въпрос не е дали САЩ ще приемат твърде сериозно проблемите на индо-тихоокеанския регион и ще загърбят старите си съюзници в Европа. Въпросът е дали американците и европейците ще осъзнаят глобалния характер на предизвикателствата пред тях.

Аз съм оптимист за това. Американците, които най-добре разбират потенциалните заплахи, произтичащи от Китай, също знаят, че без помощта на Европа ще бъде трудно и може би невъзможно да надделеят. Колкото по-твърдо американците мислят за Китай, толкова повече ще ги е грижа за Европа. Ако достатъчно европейци споделят притесненията на САЩ относно Пекин, западният съюз ще остане незаобиколима сила, въпреки че политическият център на тежестта в света се измества към индо-тихоокеанския регион.