Защо бизнесът не може да се справи сам с климатичните промени?

Климатичните промени се ускоряват. За да избегнем катастрофални повишения на температурата, трябва сега да ограничим въглеродните си емисии и да започнем бърз ход към нетни нулеви емисии до 2050 г. Това е предизвикателно, но не трябва да се обезкуражаваме. Във важни аспекти отговорът ни също се ускорява, пише за Financial Times Пол Полмън, бивш главен изпълнителен директор на Unilever.

Повечето правителства все още се движат твърде бавно и въздействието на протестите има своя лимит. Частният сектор може както да унищожи планетата, така и да я възроди. Въпреки че все още има твърде много „зелено промиване”, ако погледнете внимателно, ще видите промяната.

От септември насам повече от 100 мултинационални компании - от Ikea до L’Oréal и Hewlett-Packard - обявиха цели, които да помогнат за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Дори големи замърсители, като Maersk, най-голямата в света корабоплавателна компания, индийската Mahindra Steel и Dalmia Cement, се качват на борда, поставяйки явно предизвикателство. 

Нямаме, обаче, време да чакаме отделните компании да предприемат собствени ходове за устойчиво развитие. Трансформирането на разпространени корпоративни поведения, които опустошават планетата, изисква цели индустрии да се движат заедно и бързо. Полмън изразява гордостта си с постигнатото от Unilever през десетилетието му като главен изпълнителен директор, но подчертава, че никоя компания не може сама да задвижи реформата с достатъчни мащаб и бързина. Нуждаем се от смели, отраслови коалиции за промяна, подчертава той.

Модната индустрия сега се събужда за факта, че е втората най-замърсяваща след петролната. Той припомня, че е съосновал организацията Imagine, която работи с президента на Франция Еманюел Макрон, за да помогне на около 60 от най-големите компании да декарбонизират своите операции. Договорите позволяват отчетност и повишават колективната смелост в даден сектор.

Идеята е проста: никой бизнес лидер не иска хората или планетата да страдат заради компанията му. Но ако започнат действия сами, те предприемат рискове, които инвеститорите няма да толерират. Ние обединяваме лидерите, за да постигнем съгласие по реформи за частите от бизнеса, които не са от значение за клиентите, но имат изключително голяма важност за околната среда. В Unilever направихме това с хладилниците. На никой не му пука за студената витрина, от която купува сладолед или напитки. Разбирайки това, ние започнахме да работим с Coca Cola, Pepsi, Nestle и други, за да променим нашите методи за охлаждане от вредните газове към естествените алтернативи, посочва Полмън.

Потребителските индустрии са узрели за този вид колективни действия. Тези компании са в авангарда на нова форма на отчетност, при която клиентите и служителите изискват по-отговорни стандарти. Хранителната индустрия, пътуванията и туризмът са под светлината на прожекторите всеки ден, независимо дали заради пластмасите или заради самолетните полети.

Полезно е, че развитието на технологиите намалява цената на преминаването към зелени алтернативи, не на последно място възобновяемата енергия. Помага и когато финансовите пазари категорично странят от големите замърсители. Дори правителството на САЩ публикува доклад, в който се изчислява, че необузданото глобално затопляне може да свие икономиката на САЩ с до 10 на сто. Но базираният на ниски въглеродни емисии растеж може да даде тласък на световната икономика.

Все по-липсваща от тази картина е подкрепата на правителствата. Нашето послание към тях е: сега е моментът да се дръпнат регулаторните и разходните лостове, които могат да подтикнат бизнеса да действа още по-бързо, казва още Полмън. Ясните цели за емисиите са начало, но и добър план за тяхното изпълнение. Прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива - все още около 400 милиарда долара годишно - и въвеждането на ефективно ценообразуване за въглерода са от ключово значение.

Компаниите не могат сами да спрат излезлите от контрол климатични промени, не и без голяма реформа. Но не подценявайте нарастващия брой корпоративни ръководители, които виждат, че е време да изиграят своята роля.