ЕЦБ вече отстъпи за отрицателните лихви, ред е на правителствата да помогнат

Министрите на финансите от еврозоната реагират на политиката на отрицателни лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ), точно когато Кристин Лагард поема юздите от Марио Драги, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Това е още едно повторение на битката между икономически най-силните (по същество северни) европейски държави и техните по-слаби партньори за това кой трябва да поеме тежестта за поддържане на стабилността в еврозоната. Както моят колега Фердинандо Джулиано твърди, е доста нелепо по-заможните страни да се оплакват от неприятните странични ефекти от отрицателните лихви при положение, че биха могли да ги направят ненужни чрез отваряне на фискалните кранове. 

И въпреки неотдавнашния изблик на оплаквания от политици от еврозоната и от ястребите в управителния съвет на ЕЦБ, централната банка всъщност започна да се съобразява с тяхната критика, като коригира своя механизъм за отрицателни лихвени проценти. С доста стряскащ ефект.

До съвсем скоро търговските банки трябваше да преглътнат цялата цена на отрицателната депозитна ставка на ЕЦБ за държането на 1,8 трилиона евро от техните свръх резерви в централната банка. Но в края на октомври ЕЦБ официално започна "степенуване" на лихвата, която начислява върху тези резерви, като по този начин премести 800 милиарда евро от тези депозити от крайната ставка (-0,5%), като към голяма част от тях беше приложена нулева лихва.

В резултат на това т.нар. „общи рефинансиращи лихвени проценти по обезпеченията“ - тези, които пазарните участници изискват, за да заемат или дават на заем болшинството от държавните облигации - се повишиха в съответствие с по-високите ставки на ЕЦБ. Това е така, защото тези 800 милиарда евро (които по ирония на съдбата са най-вече от по-силните банки в богатите северни държави) бяха освободени, за да бъдат инвестирани другаде. От своя страна това вдигна доходността по краткосрочните европейски ДЦК. Така че въпреки понижението на депозитната лихва на ЕЦБ с 0,1 процентни пункта до -0,5% през септември, всъщност нетният ефект увеличи доходността с около 0,2 пункта.

Този подарък от Драги на изпроводяк беше наистина мълчаливо признание, че отрицателните проценти не работят правилно. Така че финансовите министри вече получиха своето ефективно облекчение на банковите лихви и може би трябва да спрат да мрънкат пред ЕЦБ и да подредят собствената си къща чрез някои по-смели бюджетни решения.

Лагард има трудната задача да убеди неподатливите правителства да развържат кесиите си, за да помогнат на себе си и на европейския проект като цяло. И пак, ЕЦБ вече даде своята дан; подходящото преминаване към фискален стимул би й позволило да свали още от бремето на отрицателните ставки. Политиците трябва да направят следващия ход.