Лагард не може да избегне батака в ЕЦБ

През първия си месец като управител на Европейската централна банка Кристин Лагард не е обсъждала особено много паричната политика. Французойката обаче изяви желание да преразгледа стратегията на ЕЦБ, за да се увери, че тя е подходяща за времето, в което живеем, предава Bloomberg.

Последното преосмисляне на стратегията за паричната политика на ЕЦБ се е състояло преди повече от 15 години, а икономиката на еврозоната е много променена оттогава. Но преразглеждането едва ли ще премахне различията в управителния съвет. Разликите в мненията не са просто разногласия по отношение на интензивността на политиката. Те по-скоро се отнасят до основния въпрос какво трябва или не трябва да прави централната банка.

Пример за това е неотдавнашното много публично разногласие относно амбициозния пакет от мерки, които ЕЦБ прие през септември под мандата на Марио Драги. Някои от членовете на управителния съвет се обявиха против възобновяването на програмата за закупуване на активи, за да се опита ЕЦБ да постигне целта си за инфлация „под, но близо до“ 2%. Противниците на пакета твърдяха, че икономическите условия по това време не са основание за нов кръг от количествени облекчения. Централните банкери от Германия и Холандия защитаваха тезата, че тъй като ЕЦБ не може да направи много, за да ускори инфлацията, би било по-добре институцията да бъдете предпазлива, за да избегне надуването на опасни финансови балони.

Лагард се опита да поправи тези разногласия, като прекара първите си седмици на поста в разговор с критиците на стратегията на ЕЦБ. Един задълбочен преглед на политиките може да се разглежда като следващата стъпка в този сложен процес на оздравяване на отношенията. Всъщност Йенс Вайдман, гуверньорът на Бундесбанк и един от най-ожесточените критици на настоящата политика на ЕЦБ, е подкрепил идеята за преосмисляне на стратегията, казвайки, че е „напълно“ съгласен с Лагард. 

Но би било погрешно да си представим, че провеждането на методологически преглед на подхода може да бъде приятно и лесно решение за излизане от задънената улица, в която се намира ЕЦБ. На практика това ще бъде една много сложна дискусия предвид икономическия пейзаж, пред който институцията е изправена днес.

Когато ЕЦБ започва последното преработване на политиката си в началото на века, институцията е изправена пред проблема да намери начин за спиране на прекомерния ръст на инфлацията. Сега ситуацията е напълно противоположна, тъй като централната банка трябва да ускори инфлацията обратно до целта си, след като нивото на цените нараства само с около 1% годишно. Така че въпросът, който стои пред ЕЦБ в момента е дали пасивно да приеме ниската инфлация като нова норма, или да си постави по-амбициозна цел, за да докаже на инвеститорите, че полага сериозни усилия срещу риска от дефлация.

Един от възможните сценарии за бъдещото развитие на политиката на ЕЦБ би били банката да повиши целта си за нивото на инфлацията до точно 2%. Това ще приведе политиката на ЕЦБ в съответствие с тази на други големи централни банки, но няма да успокои всички. Наскоро Клаас Нот, управителят на холандската централна банка, лансира идеята ЕЦБ да постави цел за постигане на инфлация в даден диапазон, което би предоставило на институцията повече възможности за действие. Бундесбанк вероятно ще се застъпи за по-консервативен подход.

Скоро може да се окаже, че Лагард, точно както предшественика си, ще трябва да избира между това да постигне разбирателство с всички или да действа решително, за да укрепи доверието в ефективността на ЕЦБ. През осемте си години като управител Драги даде приоритет на действията пред единодушието. Това беше най-вече забелязано, когато италианецът каза, че ще направи „всичко, което е необходимо“, за да спаси еврото. И Лагард вече се бори с още по-голямото разделение, причинено от тази увереност.

Така че, изразяването на готовност за преразглеждане на стратегията е интелигентен начин да се постигнете временно примирие, но битката за бъдещето на паричната политика в еврозоната едва сега започва.