Как да си върнем обратно контрола от технологичните барони?

По-различна ли е силата на най-богатите хора днес, отколкото в миналото? Това е въпросът, който ми хрумна заради скорошен разговор, който проведох с прочут технологичен инвеститор в Силициевата долина, пише Рена Форухар за Financial Times.

Обсъждахме как с разрастването на големите технологични компании през последните 20 години броят на стартиращите фирми в САЩ намаля, а се увеличиха неравенството и политическата поляризация. Той изглеждаше още по-притеснен за това, отколкото аз, което предизвика собствения ми оптимизъм: „Е, не забравяйте, че преди сме ограничавали монополната власт - помислете само за железопътните барони от XIX век.“ На това инвеститорът отговори мрачно: „Да, но в миналото те не можаха да повлияqт на изборите."

Това не е напълно вярно, разбира се. Предполага се, че железопътният магнат Томас Скот е използвал богатството и връзките си, за да помогне на Ръдърфорд Хейс в президентската надпревара през 1876 г., като му осигури политическа подкрепа в южните щати в замяна на благословията да създаде втората трансконтинентална железница. Сделката се е състояла, Хейс е бил избран, като е пътувал до Вашингтон с личния вагон на Скот.

По-различна ли е всъщност силата на тези, които ръководят Facebook, Google или Amazon? Отговорът е преди всичко не, но и в един важен смисъл - да. Техните бизнес модели им позволяват да упражняват мощта си отдолу нагоре по начин, който е наистина различен от всичко, което сме виждали в миналото.

Икономическото влияние традиционно се отстоява отгоре надолу. Богатите купуват медиите и политическата система (чрез явни дарения и по-непрозрачни методи). Понякога те финансират собствените си политически кампании, както прави милиардерът Майкъл Блумбърг сега.

Колкото повече пари имаха, толкова по-успешни бяха усилията им. Скорошно изследване на учени от Масачузетския и Тексаския университети показва колко линейна е връзката между парите и политическата власт в САЩ. Проучването включва както официални дарения, така и различни видове „тъмни пари“. То установява, че в три доста отдалечени изборни периода (1980, 1996 и 2012) връзката между дела на основните партийни кандидати в общия вот и техния пропорционален дял от всички разходи за кампанията представлява повече или по-малко права линия. Връзката е, пишат авторите, „силна за Сената и почти абсурдно права за Камарата на представителите“.

Това може да е една от причините предприемаческият нагон в САЩ да намалее. Както наскоро икономистът от Нюйоркския университет Томас Филипон изследва в книгата си ”Голямото обръщане: Как Америка отстъпи от свободните пазари”, има добра причина да мислим, че намаляващите нива на конкуренция в САЩ могат да бъдат обяснени с избора на политика, по-специално тази, която позволява огромни количества официални и неофициални политически лобисти и финансови дарения за кампаниите. Проф. Филипон твърди, че европейските пазари всъщност са по-свободни от американските, а нивата на корпоративна концентрация на Стария континент са по-ниски, защото има по-малко пари в политиката.

Разбира се, днешните технологични барони от Силициевата долина отрупват както Вашингтон, така и Брюксел с пари. Но те имат и друг, по-мощен начин да наложат волята си. Това става чрез тяхната собствена иновация - надзорният капитализъм. Те могат да проследяват всеки от нас онлайн и все повече офлайн чрез нашите устройства, смартфони, умни автомобили или сензори, поставени в нарастващ брой потребителски продукти и в умните градове. Това им позволява да ни разделят и владеят по начини, за които олигарсите от миналото са можели само да мечтаят.

Забравете за влияние върху обществеността и изборите чрез кабелна телевизия или дарения за конкретни политици. Сега всеки от нас, благодарение на надзорния капитализъм, може да бъде отделен като песъчинка. Това се случва както икономически - виждаме различни цени, оферти и информация онлайн въз основа на миналото ни поведение - и политически чрез съобщения, които могат да бъдат персонализирани за отделни лица. Колкото повече данни споделяме, толкова повече алгоритмите могат да предскажат какво ще направим и да ни насочат към действията, които търговците на внимание предпочитат.

Комбинирайте това с факта, че има пълна непрозрачност за това кои съобщения на кого се предават, и получавате сила, която далеч надвишава тази на титаните от миналото. Най-доброто, което железопътните барони можеха да направят по отношение на микротаргетирането, беше да раздават безплатни билети на политиците, които харесват. Основателят на Facebook Марк Зукърбърг пък е провел тайни срещи с президента на САЩ Доналд Тръмп. Но това, което наистина плаши хората, е фактът, че неговата платформа може да настрои своите алгоритми по начини, които могат да ни накарат да се почувстваме, и потенциално дори да действаме, по различен начин.

Съдът още не се е произнесъл по въпроса дали онлайн дезинформацията действително е повлияла на изборите в САЩ през 2016 г., на референдума за Brexit през същата година или на някои от европейските избори. Но е вярно, че някои лидери на големи технологични компании, включително Ерик Шмит от Google, се похвалиха със способността си да определят и предвиждат индивидуалното поведение. Това е дълбоко притеснително.

Кандидатката за президент от Демократическата партия Елизабет Уорън изглежда има волята да се опита да раздроби големите технологични компании. Но разделянето на Facebook няма да бъде достатъчно, за да реши проблема с надзорния капитализъм. Само забраняването на проследяването и микротаргетирането на хора ще направи това. Преди смятах, че подобна забрана е крайна. Сега тя може би е невъзможна. Но започвам да се чудя дали тази забрана не от решаващо значение не само за възстановяване на конкуренцията в САЩ, но и за запазване на доверието в либералната демокрация по целия свят.