Германия има нужда от още имигранти

„Никога преди не е имало такъв консенсус“. Така председателят на Съюза на работодателите Инго Крамер коментира резултатите от срещата при канцлера Ангела Меркел. Този консенсус обхваща общото мнение на почти всички основни политически сили и на бизнеса, че Германия се нуждае от квалифицирана чуждестранна работна ръка. И не само от държави в ЕС, но и от трети страни.

Експертите прогнозират, че до 2030 година на Германия ще ѝ липсват 6 милиона работещи. От години Занаятчийската камара бие тревога, че в бранша има недостиг на 250 хиляди работници. От една страна това се дължи на факта, че Германия застарява. Друга причина е, че най-вече занаятчийските професии не са достатъчно атрактивни за повечето германци, включително заради заплащането. В същото време германската икономика, особено експортът, продължава да работи на пълни обороти. На фона тъкмо на тези факти, въпросният консенсус тихомълком слага край на дългогодишните културни битки, които открай време носеха един доста абсурден отпечатък, пише Йенс Турау за Deutsche Welle.

„Нашите деца пред компютрите!“

Още преди 20 години консервативни германски политици използваха страха на германците от трудовата миграция като оръжие в своите предизборни кампании. Така например християндемократът Юрген Рютгерс, който по-късно стана министър-председател на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия, беше казал в едно интервю следното: „Пред компютрите трябва да седят наши деца, а не индийци!“. Всъщност не стана нито едното, нито другото. Опитът на тогавашното германско правителство от социалдемократи и Зелени да привлече индийски компютърни специалисти се провали безславно, а пък германските деца така и не придобиха по-добра компютърна грамотност.

В основата на този странен дебат стои нежеланието на германските политици да признаят на висок глас фактическото положение: че Германия отдавна се е превърнала в страна на имигранти. През 1960-те години, а дори и по-рано, в Германия започнаха масово да пристигат италианци, турци, португалци и гърци, които бяха наречени гастарбайтери. Самото име „гостуващи работници“ изразяваше всеобщото очакване, че един ден тези хора ще се върнат в родните си страни. Но това не се случи: те останаха, родиха им се деца и внуци. В същото време много от тях така и не се сродиха истински с новата си родина, понеже държавата тъй и не оповести недвусмислено желание те да останат в Германия за постоянно. Оттук се зародиха и част от проблемите с тяхната интеграция, които ни занимават и днес.

Меркел прогони призрачните страхове от миграцията

Този културен сблъсък продължава и досега, само дето се премести на друга сцена: дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) стана говорител на ксенофобията, а всички утвърдени партии се обединиха срещу нея. Чест прави на трезво мислещата канцлерка Меркел, че прогони от своята партия ХДС призрачните страхове от „опасните“ чужденци. Вече от много време Меркел е твърдо убедена, че Германия може да запази своето благосъстояние само с помощта на нови имигранти.

С други думи, фактите са налице, сега трябват дела. Германия е водеща икономическа сила в ЕС, но въпреки това не е достатъчно привлекателна за чужденци – по този показател страната е средняк в класацията на водещите индустриални държави. Бюрокрацията е прекалено тромава, а заплащането в редица други страни е по-високо. Нерядко липсва така наречената „култура на гостоприемството“. А дясно екстремистките или антисемитски прояви на насилие плашат потенциалните имигранти.