Китай изнася идеологическата борба навън

Удивително е, че човек, прекарал най-малко 15 години в работа за военния разузнавателен апарат на Китай, остава член на парламента, дори след като призна, че му е било наредено от коминустическата партия да прикрие своето минало в заявлението си за имиграция в Нова Зеландия.

Малката Нова Зеландия може да изглежда странна мишена за инфилтриране от страна на китайската комунистическа партия, но държавата е привлекателна за Пекин като слабото звено в споразумението за споделяне на разузнавателна информация с Австралия, Канада, Великобритания и най-важното - САЩ. Висш служител на разузнаването от една от тези страни заяви пред FT, че Нова Зеландия е „на ръба на жизнеспособността като член“ на групата, поради „пасивното“ й отношение към Китай и нейната „компрометирана политическа система“.

Китай е най-голямата експортна дестинация на Нова Зеландия. Вероятно от страх Пекин да не отговори чрез икономически санкции, премиерът Джасинда Ардърн направи всичко по силите си, за да избегне дори споменаването на темата за китайската политическа намеса.

Реакцията на Австралия беше далеч по-сериозна. Китай отправи икономически заплахи заради дързостта на страната, но повечето от тях се оказаха кухи.

Макар че някои в Канбера се разтревожиха заради лошите двустранни отношения миналата година, австралийските доставки за Китай нараснаха до рекордно ниво, съставлявайки близо 40 на сто от целия износ. Политическото ембарго често е неефективно, тъй като вреди на вносителите колкото и на износителите, като повишава цените и разстройва веригите за доставки.

В някои страни има оправдани опасения относно надигането на ксенофобия и страхове за „комунисти под леглото“, насочени към всеки, който е етнически китайски. Светът трябва да се пази от такъв расизъм, не на последно място, защото би било дълбоко сбъркано да се наказват точно хората, които са избягали в западните демокрации, за да се измъкнат от репресивната система.

Пренебрегването на китайските попълзновения би било също толкова крайна форма на расизъм спрямо етническите китайци, тъй като те са основната цел на заплахите на Пекин и неговите операции за влияние в чужбина.

Това би било и глупаво. Както наскоро пенсионираният ръководител на главната разузнавателна агенция в Австралия заяви, китайската комунистическа партия е много умела в експлоатирането на отвореността на западните демократични системи. „Ефектите може да не се проявяват с десетилетия, а дотогава вече ще е твърде късно“, казва той. „Събуждате се един ден и виждате решения, взети в нашата страна, които не са в неин интерес“, допълва той.