Китай изнася идеологическата борба навън

От официалните съобщения, публикувани на уебсайта на посолството на Китай в Швеция през изминалата година, почти две трети са хулителски атаки срещу отделни шведски журналисти, политици и други публични личности, пише Джамил Андерлини за Financial Times.

„Някои хора в Швеция не би трябвало да очакват да се чувстват спокойно, след като наранят чувствата на китайския народ и интересите на китайската страна“, гласеше един типичен, леко заплашителен, изблик, посочва той.

Посолството в Швеция е най-агресивният пример за новата китайска „вълча дипломация“ през последната година. Само че далеч не е единственият.

През 50-те години на миналия век Никита Хрушчов каза, че Съветският съюз ще „погребе” западните капиталистически демокрации. От 2013 г. насам Си го формулира така: „Капитализмът неизбежно умира, а социализмът неизбежно печели... Това е необратима обща тенденция в развитието на историята“.

Това е повече борба за увековечаване на авторитарното управление в Китай, отколкото идеологическа кампания в стил Студената война, и тя се води предимно на китайска земя. Борбата, обаче, все повече се изнася, тъй като Пекин се стреми да направи света безопасен за китайската автокрация. Целта е да се наложи максимално висока цена на всеки, навсякъде, който се противопоставя на силата или целите на партията. Западните либерални демокрации са основните мишени.

Този задграничен натиск започна, защото китайската диаспора, оценявана на около 60 милиона души, нарасна толкова много през последните години и се разглежда като потенциална заплаха за продължаване на партийното управление в Китай. Историята на революциите често минава през диаспорни общности като тези, които отгледаха Владимир Ленин в Швейцария, Сун Ятсен в Япония и Дън Сяопин и Хо Ши Мин в Париж. Опитите да се засили влиянието и контрола на Китай над глобалния наратив надхвърлят обществената дипломация и достигат далеч извън диаспората.

През ноември главната шпионска агенция в Австралия заяви, че разследва „смущаващи“ твърдения, че Пекин се е опитал да внедри агент във федералния парламент на страната. Агентът е намерен мъртъв скоро след като планът беше разкрит, като полицията не успя да установи причината за смъртта му.

В съседна Нова Зеландия някои от най-големите спонсори на основните политически партии са китайски бизнесмени, близки до комунистическата партия. Законодателството за финансиране на кампаниите, прокарано през парламента миналия месец, не направи много, за да затвори вратичките, които позволяват този вид купуване на влияние.