Великобритания на Борис Джонсън: Стартъп нация или кохезионна страна

Не всеки въпрос обаче е толкова добре разположен и никъде това не е по-очевидно, отколкото при търговските преговори за Brexit. Възгледът за стартъп държава иска регулаторно разминаване, не на последно място за биотехнологичните и научните иновации. Той вижда възможности в освобождаване от регулаторните и протекционистки инстинкти на ЕС и ще приеме разходи за бизнеса заради тази свобода. Тази гледна точка е несантиментална: някои министри говорят безгрижно за понасянето на удари от „традиционните индустрии“. Страна, фокусирана върху кохезията, може да предпочете да задържи съществуващите работни места в промишлеността, докато новите не започнат да изглеждат по-малко теоретични.

Засега двете страни се сблъскват преди сделката, която те искат, но привлекателността на отделянето изглежда силна за лийвърите. Разказите, които се градят около мечтите, могат да убедят всеки.

Решението за Huawei, взето в противоречие с опасенията за сигурността и силния натиск от САЩ, беше победа за стартъп нацията. Срещу предполагаемо ограничимия риск за сигурността бяха изправени исканията на една конкурентна икономика за свръх бърз широколентов достъп. Стартъп нацията почувства, че не може да чака.

Железопътният проект за HS2 влиза в графата за инфраструктура. Но той е раздут, скъп и говори за много от опасенията относно любимите проекти, спускани от властта. Една стартъп нация може да намери по-добри начини да си харчи парите. Но тези, които подкрепят кохезионната държава, искат HS2. Най-мощният му привърженик е консервативният управител на Западен Мидландс.

Наскоро излезе доклад на правителството за нова имиграционна система. Поддръжниците на стартъп нацията могат да посочат стъпки за осигуряване на по-висококвалифицирани мигранти, но други ограничения на притока имат за цел да увеличат заплатите у дома. Един министър твърди, че това ще повиши производителността: „Твърде много предприятия са свързани с евтината работна ръка, така че не търсете начини да станете по-ефективни.“ Вероятно по-важно за повечето поддръжници е, че по-високите разходи за заплати се превръщат в по-високи доходи. Консерваторите от работническата класа, които подкрепят кохезионната държава, харесват това.

Само че изчистеният бизнес контролира разходите. Добавете увеличения на минималната работна заплата и замразяване на намалението на корпоративния данък, и инвестиционният пейзаж става по-нюансиран. Данъкът върху дигиталните услуги спрямо приходите на технологични гиганти във Великобритания е популярна политика със справедлив привкус - чиста кохезионна държава, но е намек за търговските преговори със САЩ и е малко вероятно да привлече рискови капиталисти.

Където е възможно обаче правителството ще се опита да използва припокриването на двете си визии или поне ще каже, че прави това. В крайна сметка Джонсън обича да хапва торта. Засега неговото правителство говори приказки за стартъп нация. Но когато императивите се сблъскат, той знае, че мнозинството, което гласува за него, бяха кохезионни консерватори, а не радикални технократи.