Ще трябват исторически глобални усилия за спасяването на планетата

Постижимо ли е това? От технологична гледна точка изглежда така. Така най-малкото твърди Комисията за енергиен преход в редица важни доклади. Основните идеи са прости. Ядрото на новата енергийна система са електричеството, генерирано от възобновяеми източници (слънчеви и вятърни) и ядрената енергия. Това трябва да бъде съпроводено от различни системи за съхранение (батерии, хидроелектричество, водород и природен газ, с улавяне и съхранение на въглерода). Намаляването на разходите вече е достатъчно голямо, а технологичният прогрес е достатъчно бърз, за ​​да бъде този преход осъществим и с управляеми разходи.

Това обаче би било революция. Икономиката с нулеви въглеродни емисии ще изисква около четири до пет пъти повече електроенергия от сегашна, всичката от източници, които не отделят въглерод. В поддържането на такава икономика водородът (голяма част от него, произведен чрез електролиза) ще играе съществена роля. Консумацията на водород може да скочи 11 пъти до 2050 г.

В много сектори разходите за декарбонизация са (или скоро ще бъдат) конкурентни. Но в други те няма да станат такива. Ще бъдат необходими стимули и регулации, които да наложат промяната. За да се избегне простото преместване на производството, в неговите най-интензивни емисионни форми, на друго място, ще бъде от съществено значение да се налагат компенсиращи данъци върху вноса от юрисдикции, които отказват да подкрепят необходимите промени.

Да предположим, че преходът към глобална икономика с нулеви емисии до 2050 г. наистина е технически осъществим. Това не означава, че е вероятно той да се случи в резултат на чисто икономически сили. Това е така поради две основни причини. Първата е, че разходните предимства на декарбонизираните алтернативи в много области са в най-добрия случай скромни. Те не са (поне все още) близки до доминиращите технологии. Втората е, че винаги има огромна инертност при преминаването към нови технологии, особено в области, където познатите методи и системи трябва да бъдат заменени с изцяло нови. Ние много добре знаем как да управляваме икономика на изкопаемите горива в огромни мащаби, но надеждната икономика изцяло на възобновяема енергия е нещо непознато.

Преход на глобалните системи от такъв мащаб няма да се случи от само себе си. Той ще изисква мащабни политически намеси чрез смесица от регулации, стимули и подкрепяни от държавата изследвания и разработки. Той ще изисква и глобално сътрудничество и ясно признаване на много различни позиции - по отношение на миналото поведение, настоящата отговорност и бъдещите нужди - от страните по света. Ще са необходими промени във финансите и счетоводството. Накратко, ще трябват исторически глобални усилия, каквито не сме виждали досега, за да избегнем опасност, която все още изглежда отдалечена за огромната част от хората.

Това наистина трябва да се направи. Дали ще се случи? Тунберг се страхува от нашето бездействие. Тръмп е една от причините за нейните страхове. Имаме толкова много неща за правене и толкова малко време. Ако искаме да успеем в предотвратяването на климатичните промени, трябва да променим курса сега.