Ще трябват исторически глобални усилия за спасяването на планетата

На Световния икономически форум в Давос тази година се откроиха двама души: Грета Тунберг, 17-годишната шведска климатична активистка, и Доналд Тръмп, президентът на САЩ. В своите послания относно изменението на климата тези двамата не можеха да бъдат по-противопоставени: паника, изправена срещу безразличие. Общото между тях е, че не са лицемери: Тунберг не се преструва, че прави нещо съществено, a Тръмп не се преструва, че му пука. Повечето участници в дебата за климата обаче се преструват, че ги е грижа, че действат или и двете. За да бъде постигнато нещо, това трябва да се промени, пише Мартин Уулф за Financial Times.

От началото на 19 век до ден днешен си оставаме цивилизация на изкопаемите горива. В човешката история е имало две енергийни революции: селскостопанската революция, която използва много повече първична слънчева светлина, и индустриалната революция, която използва превърнатата в изкопаеми горива светлина. Сега трябва да се върнем към естествената светлина - слънчева енергия и вятър - заедно с ядрената енергия, като същевременно поддържаме високия си стандарт на живот.   

Смисълът на тази последна енергийна революция обаче не е в повишаването на жизнения ни стандарт директно, а в запазването на единствения ни дом в състоянието, към което сега е адаптиран животът. Целта е да се избегне необратим експеримент с климата на нашата планета. Засега обаче, въпреки десетилетията разговори, тенденциите при емисиите остават в грешната посока.

Какво трябва да се направи? Дискусиите по време на неотдавнашния енергийния форум в Осло изясниха нещата за мен. Основният ми извод е, че единственият вариант е трансформацията от сегашната ни енергийна система към друга. Някои предполагат, че трябва да спрем и растежа. Но това не само би било невъзможно, но и едва ли ще бъде достатъчно.

През последните три десетилетия емисиите на въглероден диоксид на единица глобална продукция намаляват с малко под 2% годишно. Ако това продължи и световното производство стагнира, глобалните емисии ще спаднат с 40% до 2050 г. - твърде малко. Разчитането на реалното намаление на производството, за да се ограничат емисиите, да речем с 95 на сто до 2050 г., би изисквало спад на световната продукция от около 90 на сто, което ще доведе световния БВП на човек до нивата от 1870 г.

Изводите са прости. Няма да изберем повсеместното обедняване, за да спрем да разчитаме на изкопаемите горива. Но и не можем да спрем да ги използваме достатъчно скоро, при сегашната ни ледникова скорост на намаляване на емисиите на единица продукция. Затова трябва неимоверно да ускорим технологичния прогрес в различна посока от изгарянето на изкопаеми горива. Трябва почти напълно да ги изоставим. Ако постигнем това, размерът на нашата икономика вече няма да бъде проблем: колкото и голяма да стане, тя престава да отделя парникови газове. Забележете: за да се постигне това до 2050 г., скоростта на снижаване на емисиите на единица продукция трябва да скочи значително.