Великобритания рискува с новата си миграционна политика

Новата политика за миграция на Великобритания е хазарт. Правилата, представени наскоро, предполагат, че ако предприятията не могат да наемат нископлатени мигранти, те ще инвестират в обучение, автоматизация и набиране на персонал, за да подобрят производителността на работниците. Компаниите обаче също така могат да затворят магазини или да се преместят в чужбина, което ще навреди на икономиката и ще остави потребителите с високи цени и по-малък избор, пише Financial Times в редакционен коментар.

Брандирана като „точкова система в австралийски стил“, но в действителност по-груб инструмент, схемата изисква мигрантите да съберат 70 точки. Петдесет от тях идват от „основни“ критерии: владеене на английски, осигурена работа и достатъчна квалификация.

Има само четири начина, за да наберете останалите 20 точки, като те не могат да се заменят. Мигрантите могат да печелят над прага за заплата - 26 500 британски лири за повечето работници; да имат докторска степен в съответна за своята работа област; да има докторска степен в която и да е област и да отговарят на малко по-нисък праг на заплатата; или да работят в професии, където има недостиг на работници.

Правилата са значително по-строги за мигрантите от ЕС, отколкото настоящите. Вътрешното министерство изчислява, че 70 на сто от гражданите на ЕС, които понастоящем са във Великобритания, не биха се класирали по точковата система. Но правилата биха били малко по-разхлабени, отколкото сега за мигрантите извън ЕС, благодарение на по-ниския праг на заплатата и въвеждането на двугодишен период, в който завършилите висше образование във Великобритания могат да останат в страната без работа.

Такъв режим ще затрудни много отрасли, които в момента разчитат на нископлатени работници мигранти. Настаняването, социалните грижи и производството на храни и напитки са на огневата линия.

Липсата на каквито и да било начини за самонаетите работници да дойдат в Обединеното кралство, също се отразява на строителната индустрия, която зависи до голяма степен от предприемачите. Всички фирми ще се сблъскат с увеличена бюрокрация при наемането на работници от чужбина.

Правителството се надява, че това ще стимулира усилията за подобряване на много слабата производителност във Великобритания или ще подпомогне работниците на трудовия пазар. Както каза вътрешният министър Прити Пател: „Ако инвестираме в хора и същевременно направим правилните вложения по отношение на новите технологии и умения, повече хора ще могат да работят в много сектори.“

Но все още има малко доказателства, че ограничаването на миграцията влияе върху производителността по същия начин, както дори и малките ползи от въвеждането на минимални заплати. Изследване на британската Комисия за ниски заплати показва, че е настъпила „скромна“ автоматизация след повишаването на минималната заплата във Великобритания. Проучване в Германия установи, че въвеждането на минимална заплата е подобрило производителността, тъй като малки компании са затворили и работниците са се преместили в по-големи предприятия.

Ще помогне това, че в миграционния режим на Обединеното кралство има буфери, които ще облекчат недостига на умения, в това число схеми за мобилност на младежта и събирания на семейства. Много фирми се обърнаха към тези канали, за да намерят работници след вота за Brexit. Каналите ще останат и Консултативната комисия по миграцията, като експертен орган, може просто да определи работните места в затруднените сектори като „професии с недостиг“, премахвайки минималната заплата.

Секторът, който е най-застрашен, са социалните грижи. Без дерогация той ще има проблеми. Почасовото заплащане в сектора е по-ниско, отколкото в почти всяка верига супермаркети във Великобритания, благодарение на десетилетие недостатъчно финансиране от местните власти.

Ниското заплащане води до високо текучество на персонала, така че може да настъпи недостиг след въвеждането на новите правила за миграция. Ако правителството не предприеме реформа в социалните грижи и не намери начини да плаща по-високи заплати, то може да се изправи пред криза в ключова обществена услуга много преди да разбере дали залогът му в полза на производителността се е оправдал.