Докъде ще стигне политическата поляризация в САЩ?

По-високата избирателна активност на по-възрастните хора превръща урната с бюлетини в „машина на времето“: тя отразява САЩ отпреди десетина години. Обратното на това, казва Клайн, „културната власт върви десетилетие или повече пред демографията, като брандовете и телевизионните мрежи преследват по-младите, по-градските, по-разнообразните потребители“, и така американската култура клони към демократите. Помислете за изумлението на Тръмп, след като южнокорейският филм „Паразит“ спечели Оскар за най-добра лента: „Можем ли да си върнем „Отнесени от вихъра”, моля?“.

Въпросът е как ще завърши това противопоставяне. В крайна сметка днешното републиканско племе ще изчезне. Клайн казва: „Много от тези битки няма да бъдат спечелени с убеждаване, а чрез смяна на поколенията. Има обаче много време преди това да се случи."

Много неща може да се объркат. Клайн цитира испанския социолог Хуан Линц, който забелязва недостатък в политическата система на САЩ: нейната неспособност да разреши конфликт между президент от една партия и законодателен орган, контролиран от друга. Импийчмънтът на Тръмп от демократите в Камарата на представителите на Конгреса е последният пример.

Като се има предвид, че вече никой не прави компромиси, един ден битката може да ескалира. Линц смята, че има причина дори чуждите демокрации, създадени от американците, да не приемат политическата система на САЩ.

Много либерали се притесняват, че ако Тръмп загуби през ноември, той ще заяви, че вотът е бил фалшифициран и ще откаже да се оттегли, унищожавайки републиканската вяра в политическата система. Клайн пък се тревожи, че демократите може да загубят вяра в нея.

Представете си Сандърс да се изправи срещу Тръмп. Тъй като идентичността е по-важна от идеологията, социалистът може да отблъсне някои бивши републиканци. „Той е ексцентричен стар бял човек“, изтъква Клайн. „Бърни Сандърс изобщо не представлява демографската промяна. Той е още един стар бял политик от поколението на бейби-бумърите (родените след войната - бел. прев.)", допълва той.

Въпреки това Клайн смята, че е „много възможно“ за трети път от 2000 г. насам демократите да спечелят народния вот (абсолютният брой гласували – бел. прев.), но да загубят при електоралните представители (особеност на американската избирателна система – бел. прев.) И макар републиканците да избледняват демографски, те могат да се надържат на Сената в продължение на десетилетия, като се има предвид, че при избирането на сенаторите предимство имат по-слабо населените провинциални щати.

При този сценарий на изключителна поляризация републиканците в Сената може никога да не одобрят нов член на Върховния съд от демократите: тяхното препятстване на кандидата Мерик Гарлънд през 2016 г. (което щеше да даде мнозинство на демократите в съда - бел. прев.) може да се превърне в норма. Клайн пита: „Колко дълго американската политическа система ще поддържа легитимност при тези обстоятелства?“