ЕЦБ трябва да последва Федералния резерв

Това, което е особено притеснително за кризата с Covid-19, е, че тя идва в момент, когато Кристин Лагард следва политическа програма за възстановяване на единството в управителния съвет на ЕЦБ и подобряване на репутацията на банката в Германия. Този дневен ред имаше смисъл. Годините на количествено облекчаване наслоиха негодувание сред германските спестители; мнозина го смятат за скъпа субсидия за по-бедните и по-малко фискално благоразумни страни от ЕС.

И въпреки това, колкото и да е добронамерена, стратегията на Лагард сега увеличава шансовете ЕЦБ да направи голяма регулаторна грешка. За да насърчи единството в управителния съвет, Лагард се солидаризира с аргумента, че ЕЦБ изчерпва боеприпасите си - линия, която ястребите в ЕЦБ, като управителя на Австрийската централна банка Роберт Холцман, холандския централен банкер Клаас Кнот и президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, защитават, за да ограничат по-нататъшните монетарни стимули.

Аргументът обаче е отклоняващ от основния въпрос. Ако ЕЦБ иска да попълни патрондажа си, всичко, което трябва да направи, е да облекчи политическите ограничения, които е поставила върху своята програма за QE, според която покупките на облигации са ограничени до една трета от общия публичен дълг на дадена страна, а също и до не повече от една трета от конкретна дългова емисия. Беше създаден така нареченият капиталов ключ, който да предпазва ЕЦБ от нарушаване на забраната на ЕС за монетарно финансиране на публичен държавен дълг. Но реалността е, че няма нищо вълшебно във формулата на ЕЦБ; тя е политическа измама, макар и такава, която досега издържа срещу правните предизвикателства.

С други думи, ЕЦБ не изчерпва патроните, ако има възможност да попълни резервите си чрез обикновен политически акт. И все пак Лагард иска да избегне именно такъв прост политически акт и предсказуемо ожесточената борба относно промените в правилата между гълъбите и ястребите в ЕЦБ. Нейният подход е обратният на този на Драги (че ще направи „каквото и да е необходимо“), който пожертва благоразположението на ястребите в ЕЦБ и на германците към него в името на здравето на икономиката на еврозоната.

Нежеланието на Лагард да обиди германците, съчетано с по-нататъшно намаляване на европейските лихви, предполага, че отговорът на ЕЦБ на кризата с Covid-19 ще бъде твърде плах. Паричната политика не може да излекува проблемите, които вирусът причинява, но тя може да причини неблагоприятни последици.

Вирусът създава инерция в посока рецесия, която ще натисне еврото. Но ако паричните власти в Европа откажат да последват стимулите на Фед, естественият отговор на валутния курс ще бъде осуетен. Резултатът ще бъде засилване на еврото спрямо долара, което ще наложи допълнителна тежест върху икономиката на еврозоната, която тя не може да поеме в момента.