Правителствата трябва да влязат в ролята си на заематели и потребители

Дългосрочният държавен дълг е толкова евтин, че те не трябва да се страхуват да емитират такъв: Германия, Япония, Франция и Великобритания вече са в състояние да вземат заеми за 30 години при номинална ставка от под 1 на сто, Канада - при 1,3 на сто, а САЩ - при 1,4 на сто.

Това в такъв случай е криза, ограничена във времето, с икономически и здравни последици, които правителствата трябва да управляват. Във вътрешен план минимумът е щедрото осигуряване на платени болнични и помощи при безработица, включително за работещите на свободна практика, за периода на кризата. Ако това е твърде трудно, правителствата могат просто да изпратят на всеки чек.

И все пак дори това няма да е достатъчно, за да се избегнат разходите вследствие на масови фалити и депресия. Емануел Саез и Габриел Зукман от Бъркли твърдят, че: „Най-прекият начин за осигуряване на застраховката е правителството да действа като купувач от последна инстанция. Ако правителството замести изцяло търсенето, което се изпарява, всеки бизнес може да продължи да плаща на работниците си и да поддържа капиталовия си запас сякаш оперира по обичаен начин." Анатол Калецки от Гавекал препоръча подобен отговор.

Предоставянето на такова облекчение няма да създаде морален риск. Пандемия, която се случва веднъж на век, едва ли ще насърчи прекомерната безотговорност. Ако предприятията са взели твърде много заеми, в крайна сметка те пак ще фалират.

Този план е далеч по-добър от заемите и кредитните гаранции, както предложи германското правителство. Бизнесът ще вземе заеми колкото само да осигури оцеляването си през кризата, а не непременно да плаща на работниците си. Освен това кредитите ще трябва да бъдат изплащани, което ще създаде тежест, когато пандемията приключи. В тази предложена програма обаче плащанията могат да бъдат обвързани със задържането на работниците. Програмата също така ще завърши естествено със самата пандемия. След това правителствата могат да наложат допълнителни данъци, за да възстановят разходите си.

Поддържането на доходите и свеждането до минимум на дългосрочните разходи от срива на бизнеса са от съществено значение. Освен това в рамките на еврозоната ще бъде важно да се помогне на правителствата, чиято способност за вземане на заеми е ограничена. В световен мащаб уязвимите развиващи се страни също ще се нуждаят от помощ за управление на здравната и икономическата кризи. Също така ще бъде от жизненоважно значение да се ограничи национализъм в днешните политики, който би затруднил изграждането на здрав глобален ред, основан на сътрудничеството.

Всичко това ще отмине, но няма да е утре. Пандемията рискува да предизвика депресия. Salus rei publicae suprema lex (безопасността на републиката е върховният закон). По време на война правителствата харчат без ограничения. По подобен начин сега те трябва да мобилизират ресурсите си, за да предотвратят икономическо бедствие. Мислете мащабно. Действайте сега. Заедно.