Индия се изправя пред двойна криза – икономическа и политическа

Добрата икономическа политика е трудна. Тъй като индийската икономика става все по-сложна и напреднала, политиката е още по-трудна. Тя изисква надеждни данни, експертен опит от световна класа, независими съвети и открит дебат. Вместо това най-добрите съветници като цяло си заминаха, а разработването на политики е концентрирано в кабинета на премиера. Очаква се всички останали да проявяват предимно лоялност. Рахул Баджадж, известен индийски бизнесмен, дори обвини правителството, че „създава обстановка на страх“.

Hidden FieldЗа бъдещето на страната е от съществено значение растежът да се възстанови над 7 на сто, като създава заетост и щади околната среда. Това е огромно предизвикателство. То ще изисква разчистване на лошите дългове, повишаване на спестяванията и инвестициите, подобряване на международната конкурентоспособност в по-трудна външна среда и провеждане на реформи в селското стопанство, образованието, енергетиката и редица други важни области.

Сегашното правителство има най-малкото мандатът, от който се нуждае, за да съживи икономиката и по този начин да открие възможности за по-добър живот на всички. Този мандат се дължи и на несъмнения политически талант на премиера Нарендра Моди. Да знаеш обаче как да използваш този мандат е не по-малко жизненоважно от това да успееш да го спечелиш. Една алтернатива на трудния път за постигане на добра икономическа политика е предприемането на драматични ходове, като демонетизацията или нескопосаните реформи, като например въвеждането на твърде сложен данък върху стоките и услугите. Още по-лесната алтернатива е разчитането на политиката за идентичност.

Това изглежда е настоящият избор. Репресиите в Кашмир, явната дискриминация срещу мюсюлманите в новия Закон за изменение на гражданството, предложеният национален регистър на гражданите в страна с пословично лоша документация и очевидното намерение за депортиране на мюсюлманите, които не могат да докажат правото си на пребиваване, едновременно сочат към промяна на държавното устройство. На това навява и свободното лепене на етикети като "предател" за тези, които не са съгласни, и "подривна дейност" за тези, които протестират. Съвсем ясно е, че трансформирането на Индия в поредната „нелиберална демокрация“ е отдавна преследвано. Нищо чудно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп се възхищава на Моди. Те играят една и съща игра, но мнозинството на Моди му дава повече карти.

Индия сега стигна до вододел. Нейното могъщо правителство може или да съсредоточи усилията си върху стимулиране на икономиката, или да продължи с преобразуването на една несъвършена либерална демокрация в нещо много различно. Лесно е да се схване привлекателността на този опасен проект, но трябва да се надяваме, че Моди ще се вслуша, дори и сега, в своите по-добри ангели.