Индия се изправя пред двойна криза – икономическа и политическа

Индия претърпява още една трансформация. Страната, която посетих за първи път през 70-те години на миналия век, беше впечатляващо демократична - с изключение на периода, известен като Извънредната ситуация, наложена от тогавашния министър-председател Индира Ганди между 1975 и 1977 г. Само че икономиката й растеше твърде бавно. След кризата на платежния баланс от 1991 г. Индия проведе радикални реформи. През следващите две десетилетия икономиката й стана по-бързо развиваща се, докато политическата система остана стабилно демократична. След световната финансова криза обаче растежът се забави. Политиката на Индия пък преминава към агресивно нелиберална форма на власт на мнозинството. Тези две промени не са за добро, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Арвинд Субраманиан, бивш главен икономически съветник, е съавтор на доклад за забавянето след кризата. Той отбелязва, че всеки важен показател - инвестиции, кредит, печалби, данъчни приходи, индустриална продукция, износ и внос - е отслабнал рязко след финансовата криза. И все пак общият икономически растеж, по общо мнение, е нараснал. Това противоречие го кара да оспори надеждността на официалните оценки за икономическия растеж. Заключението му е, че надценяването на растежа между 2011 г. и 2016 г. е било средно с около 2,5 процентни пункта годишно, което би понижило средния растеж до някъде около 4,5%. Ако е вярно, това наистина е лошо, посочва Уулф.

Уви, има и по-лошо. Икономиката отскоро се забавя още по-драматично, дори според официалната статистика. Тя показва, че ръстът на брутния вътрешен продукт се понижава до едва 4,5 на сто на годишна база през третото тримесечие на миналата година. Сега силният растеж може да се възобнови, но забавянето е драматично, сравнимо дори със случилото се по време на кризата от началото на 90-те години.

И така, какво обяснява слабият растеж след 2008 г. и по-рязкото забавяне в още по-близкото минало? Първо, неустойчивото разширяване на износа и подхранваните с кредити вътрешни инвестиции завишават темповете на растеж на Индия преди кризата. Второ, въпреки появата на тежки балансови проблеми във финансовия и нефинансовия корпоративен сектор след кризата, правителствените разходи, спадащите цени на петрола и разрастващото се кредитиране от небанкови финансови институции поддържат растежа. И накрая, кредитът от тези институции се срина през 2019 г. След това потреблението, също както и други източници на търсене - по-специално инвестициите и износа - рязко отслабна. Днес, твърди Субраманиан, е налице порочна спирала: високите лихви, слабият икономически растеж и ниската рентабилност влошават дълговата тежест и така утежняват проблемите на финансовите и нефинансовите корпорации.

Отговорът на правителството изглежда е да отрича доказателствата за забавяне. Дискусия в министерството на финансите наскоро подсказа, че реакцията е вид управленчество, протекционизъм, по-високи правителствени инвестиции, кредитни цели за банките и пряка помощ за износа. Невъзможно е да се смята, че подобни действия ще разрешат дълбоките слабости зад ниския растеж напоследък.