Еврооблигациите не са отговор на сегашната криза

Дългосрочните страхове на северноевропейците също са легитимни. Както един мой приятел от Холандия ми каза с извинимо преувеличение: „Знаем, че спестяванията са в Севера, а дълговете - в Юга.” Северняците са бдителни за всеки знак, че са въвлечени за постоянно в големи кешови трансфери към задлъжнелите партньори от ЕС. Те основателно са обезпокоени, че настоящата криза се използва за прокарване на идеи, които те вече многократно отхвърляха.

Ако политическите лидери не изпълняват отколешните си обещания, защото те винаги са били „празни приказки”, те не би трябвало да бъдат особено изненаддани, ако гласоподавателите се обърнат към популистки антиевропейски партии. В британския дебат за Brexit два от най-силните аргументи на привържениците му бяха „никога не сме давали съгласието си” и „Брюксел ни източва парите”. Би било наивно да се вярва, че тези аргументи няма да проработят и в континентална Европа. Антиевропейските партии вече осъществиха сериозен пробив в Северна Европа през последните години.

Грешката, която допускат застъпниците на еврооблигациите е да твърдят, че те са единственият начин - или дори най-добрият - за споделяне на финансовото бреме на пандемията. В действителност установяването на правната структура на еврооблигациите вероятно ще отнеме няколко години. От друга страна вече има Европейски механизъм за стабилност (ESM), изграден и работещ, който може да кредитира ударените от кризата страни.

Италианците и испанците отхвърлят ESM, защото той отпуска заеми, които увеличават дълговия им товар и освен това имат условия. Те се страхуват, че страданието от пандемията сега може да бъде допълнено от ужаса на програма за строги икономии в гръцки стил. Сега сме в природно бедствие, така че ESM може да приложи много леки условия към заемите, просто уточнявайки, че всичките пари трябва да бъдат похарчени за справяне с директните последици от Covid-19. Холандците също предложиха кризисна помощ - субсидии и заеми - която трябва да се има предвид.

Веднъж след като пандемията приключи Европа ще може да се върне към дебата за еврооблигациите. Аз имам известни съмнения, че те някога ще бъдат политически осъществими. Ако се реши да бъдат изпробвани, те трябва да бъдат подкрепени от по-голям бюджет на ЕК, в основата на който е конкретен европейски данък. Въоръжена с повече капитал и свои собствени ресурси, комисията тогава ще може да заема от пазарите.

Тази важна стъпка трябва да бъде предприета, само след като политиците защитят аргументите си пред своите избиратели. Алтернативният подход - използването на криза за налагане на спорна и необратима промяна - често се хвали в Брюксел. В името на собственото си бъдеще ЕС трябва да се справи по-добре.