Най-добрият начин ЕС да подкрепи икономиката е чрез инвестиции в акции

Работата е свършена. Италианските „корона облигации“ са в историята, както и предложението на Испания за вечна облигация като фискален стабилизатор.

Лидерите на ЕС може и да не постигнаха окончателно споразумение, но те определиха посоката: ще има временно увеличение на бюджета на ЕС, може би от 1,2 на 2 на сто от брутния вътрешен продукт на съюза. Тези пари няма да бъдат изплатени в брой, а ще дойдат под формата на гаранции, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.

Според някои Европейската комисия планира да набере около 320 милиарда евро на финансовите пазари за период от две или три години. Част от тези пари ще бъдат изразходвани под формата на субсидии. Останалото трябва да се използва от фонд, който ще дава заеми за инвестиции. И субсидиите, и заемите ще бъдат насочени към регионите, които са най-засегнати от Covid-19.

Това е много груб план. Подробностите ще бъдат изработени през следващите няколко седмици - и тези детайли ще имат значение повече от заглавните числа. Само цифрово неграмотните събират субсидии, кредити и заемен капацитет накуп. Това, което ще определи икономическото въздействие за най-засегнатите държави членки, е преразпределителната част на субсидиите - тази, която те самите не са финансирали като част от своя дял в схемата.

Трудно ми е да видя необходимостта от друга голяма програма за заеми. Европейската централна банка и държавите членки предприеха големи стъпки, за да защитят компаниите и потребителите от кредитна криза. Също така се чудя дали старият трик на ЕС да гарантира голяма сума заеми чрез малка сума пари може да се повтаря отново и отново. Също така, наистина ли вярваме, че частният сектор разполага с достатъчно ресурси и апетит за риск, за да поеме лъвския дял от фонд за 2 трлн. евро в момент като този?

Инвестиционният фонд на Жан-Клод Юнкер, стартиран през ноември 2014 г., използва малка част от бюджета на ЕС за мобилизиране на инвестиции в размер на 315 млрд. евро. Кризата в еврозоната остави огромни дупки в инвестициите, които бившият председател на ЕК искаше да запълни. Мотивацията му беше искрена, но имаше елемент на хитра измама в предложението. Европейската сметна палата стигна до заключението, че самият фонд на Юнкер е направил инвестициите, но тя постави под въпрос дали тези инвестиции не биха били финансирани по друг начин. Поне тогава, в разгара на строгите икономии, имаше аргументи за такава програма. Днешната криза се характеризира с едновременен шок в търсенето и предлагането.

Алтернатива бе предложена от шестима икономисти, които твърдят, че най-добрият начин ЕС да подкрепи икономиката е да не дава заеми на фирми, а да създаде европейски пандемичен фонд, който да придобива дялови участия в нетъргувани публично малки и средни предприятия. Фондът инвестира първоначален паричен поток срещу дял в бъдещите печалби.

Голямата привлекателност на този план е, че той заздравява корпоративните баланси. Инвестициите в собствен капитал също ще ни извадят от разгорещения дебат кредити срещу субсидии, защото акциите не са нито едно от двете.

За съжаление акциите са също така чужди на ЕС и неговите институции, които отпускат кредити. Но собственият капитал е по-подходящ инструмент за борба съз зараждащата се криза на корпоративния дълг. Ако компаниите изпаднат в дефолт по гаранциите от своите правителства или по заемите от ЕС, една поредица от корпоративни фалити може да се превърне в заразна криза на държавния дълг.

Ето защо не се изненадвам да прочета, че американските инвестиционни банки започват да се изтеглят от Европа. Несигурните перспективи за еврозоната със сигурност са важен фактор. Според фискалния преглед на МВФ дискреционният фискален стимул е по-нисък в еврозоната, отколкото в САЩ, Великобритания и Япония. Купуването на активи от Федералния резерв на САЩ след избухването на Covid-19 е с пъти по-голямо от това на ЕЦБ.

Голяма част от самодоволството в и около Европа се основава на предположението, че ЕЦБ в крайна сметка ще оправи всичко. Не споделям този консенсус. ЕЦБ ще предоставя неограничена подкрепа на държавите членки по време на кризата и може да продължи да подкрепя издаването на национален дълг в бъдеще, но тя е изправена пред строги законови ограничения.

Най-тежкото от всички е капиталовият ключ, който й позволява да купува активи само в съответствие с капитала на държавите членки в централната банка. Много вероятното връщане на Германия към фискалните излишъци след кризата ще наложи твърдо ограничение на способността на ЕЦБ да разреши проблема с платежоспособността на Италия чрез дългова монетизация.

И така, къде поставя това фонда за възстановяване? Той ще има само незначително фискално въздействие. Съмнявам се, че компаниите от ЕС се нуждаят от трилиони кредити и наистина не виждам какво би могъл да постигне един фонд, създаден така, освен да послужи като призив за внимание.