Колко още могат да продължат правителствените програми в подкрепа на заетите в ЕС?

Европейските правителства, които получиха многомилиардна помощ, за да предотвратят катастрофална криза на пазара на труда, сега се сблъскват с предизвикателството да спрат кранчето на това, което се превръща в един от най-големите експерименти за благосъстоянието в историята, пише Bloomberg.

Много от страните членки на Европейския съюз (ЕС) директно поеха разходите за заплати на служителите и работниците, освободени временно заради наложената карантина, за да се предотвратят масовите съкращения и загуба на работни места. Следващата решаваща стъпка е управлението на финансовите разходи на фона на икономическите и политическите заплахи от оставянето на хората и бизнеса в тежко положение.

Много от програмите за подкрепа са изработени „в движение“ и няма яснота как ще приключат. Във Великобритания финансовият министър Риши Сунак разглежда различни варианти, включително намаляване на субсидията и получаването й дори и когато хората се върнат на работа. Във Франция също се обсъжда поетапно премахване на помощите.

Досегашните мащабни усилия доведоха до запазването на около 40 млн. работни места в Европа, но на страхотна цена, която правителствата не могат да си позволят за неопределено време. Премахването на помощта обаче преди компаниите да могат да си позволят да изплащат заплати отново пак може да хвърли милиони в трайна безработица, да деактивира икономическото възстановяване и да повиши риска от социални и политически вълнения.

„Такива числа досега не сме виждали“, коментира Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж. „Това ще се задържи за дълго време. Цената ще бъде огромна, но алтернативата е много фирми да фалират, което ще доведе до голяма безработица“, допълва той.

Във Франция повече от половината работна сила в частния сектор получава пари от държавата, за да си стои вкъщи. В Германия се увеличават компаниите, които прилагат държавната програма за субсидиране на заплатите.

„Държавната подкрепа за заплатите е най-стабилният мост при този дълбок икономически пробив“, коментира в понеделник германският министър на труда Хубертус Хайл.

Въпросът е как оттук насетне ще се насочват и ограничават тези масивни програми на фона на постепенното отваряне на икономиката. Въпреки че някои фирми могат да се отворят отново, социалното дистанциране и други ограничения, които остават да действат, означават, че голяма част от бизнеса няма да работи на пълен капацитет и няма да се нуждае от всичките си служители веднага.

Уволненията са проблематични в сектори, в които основната мрежа за защита на работниците и служителите е по-слаба, както и в държавите, които все още не бяха успели да се преборят с високата безработица заради предишната криза. Най-уязвими са Гърция, Испания и Италия. Испания предизвиква безпокойство заради големия брой временни договори.

Във Великобритания Сунак заяви, че няма да има рязко спиране на държавната подкрепа в края на юни, за когато е планирана да приключи правителствената програма. Той обаче предупреждава, че не е устойчиво тази програма да продължава до безкрайност. Правителството плаща 80% от заплатите на повече от 6 млн. служители и работници, за което се очаква разходите да достигнат 39 млрд. паунда (48 млрд. долара).

Във Франция, която е планирала най-малко 24 млрд. евро за своята схема, правителството работи над това как да адаптира мерките от 1 юни, така че максимален брой хора да се върнат на работа. Министърът на финансите Бруно льо Мер предупреждава, че втората фаза от програмата ще бъде „най-трудният момент“.

През миналия месец половината предприятия в Германия са използвали програмата, според икономическия институт Ifo. Управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел планира да удължи мярката поне до края на 2020 г. и дори да увеличи субсидията за заплати.

Без значение каква точно е програмата, тя има максимален капацитет. Някои работници и служители така или иначе в един момент ще загубят работните си места. Авиокомпаниите в Европа вече обявиха огромни съкращения, за да се справят с това, което се очертава да е  дългосрочна промяна в индустрията. Европейската комисия в сряда прогнозира, че безработицата в еврозоната ще нарасне до 9,6% тази година от 7,5% през 2019 г.

„Много е вероятно някои работници по тези схеми да загубят работата си, особено в най-уязвимите страни или най-силно засегнатите сектори“, коментират Даниела Ордонез и Роузи Колторп от Oxford Economics. Те прогнозират, че безработицата в еврозоната ще нарасне рязко тази година.