Китай сам си е виновен, че губи Европа

Сред тях са няколко страни от Южна и Източна Европа - като Хърватия и Унгария - които се включиха в двете големи геополитически инициативи на Китай. Едната е форум, наречен 17+1, чрез който Пекин (1) се опитва да организира икономическо сътрудничество със 17 европейски държави. Другата е инициативата „Един пояс, един път“ - глобален инфраструктурен проект, който скептиците разглеждат като опит на Китай да превърне азиатските, африканските и европейските държави в икономически васали.

Дори преди пандемията европейците бяха разочаровани от едностранчивия характер на тези „партньорства“, както в икономически, така и в политически план. Вземете например спречкването между Прага и Пекин, които се съгласиха да се побратимят, като Прага възприе политиката за единен Китай (която отрича, че Тайван е държава), а Пекин прие да достави, наред с други неща, няколко сладки панди на пражкия зоопарк. Пандите така и не пристигнаха. С ескалирането на някои конфликти между двамата партньори Пекин се отдръпна разсърден. Кметът на Прага, на който му дойде до гуша, се побратими със столицата на Тайван - Тайпе.

Най-големият търговски партньор на Китай в Европа - Германия, също се защити, след като няколко китайски компании придобоха участие в германските технологични фирми, вариращи от производител на роботи до енергийна компания. Миналата година Берлин затегна правилата за такива чувствителни придобивания. ЕС последва примера, като тази година влезе в сила общ подход за отсяване на инвестициите. За да запази технологичната и индустриална автономия на Европа, той имплицитно цели да държи Китай на разстояние.

Показателно за цялостната политика на ЕС спрямо Китай ще бъде тазгодишното пускане на телекомуникационни мрежи от пето поколение, или 5G. Въпреки че администрацията на Тръмп пламенно агитира европейците да бойкотират най-големия китайски производител на телеком оборудване, Huawei, членовете на ЕС са разделени или неопределени относно това дали да позволят на компанията да участва в търгове. В Германия настроението изглежда се накланя срещу Huawei. Дори Великобритания, която вече е извън ЕС, може да преразгледа решението си да позволи на Huawei да участва в нейните 5G планове.

За всичко това Пекин може да се сърди само на себе си. По някакъв начин китайските власти успяха да обидят европейците от целия континент, които обикновено не се споразумяват за нищо. В началото на 2020 г. календарът за годината беше изпълнен с китайско-европейски срещи на високо равнище, отбелязващи все по-дълбоките връзки. Вместо това пандемията вероятно ще бъде повод европейците да започнат да се освобождават от лошите отношения.

Дори да предположим, че истинската цел на инфантилната пропагандна кампания на Китай е местната общественост и диаспората, тази „дипломация“ не може да мине за блестяща стратегия. Ако това отразява качеството на държавничеството в Пекин, страховете от възхода на Китай може да са силно преувеличени.