Европа се нуждае от временен фискален съюз

На неотдавнашна среща на лидерите на Европейския съюз (ЕС) френският президент Еманюел Макрон заяви, че извънредната ситуация с коронавируса е довела блока до момента на истината. Той не преувеличава. Европа като единно цяло, а не като партньорство между отделни нации, по никакъв начин не е подготвена за кризата. За добро или лошо отговорът на пандемията може да определи пътя на Съюза за години напред, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Основната структурна слабост на ЕС е очевидна от години: паричен съюз без фискален такъв. Когато отделните държави са подложени на икономически натиск, те не могат да адаптират паричната политика според конкретните си нужди. В същото време, за разлика от щатите в САЩ, те не могат да разчитат на автоматична фискална подкрепа от части от Съюза, които не са в криза. Пандемията поставя тази фундаментална слабост под огромен нов стрес.

Отговорът е да се създаде фискален инструмент, който да е достатъчно голям и смел, за да работи в тези извънредни обстоятелства, но все пак достатъчно ограничен, за да потуши страховете от траен „трансферен съюз“ - такъв, който би поставил икономики като Германия изложени за фискалните крайности на страни като Италия. Тази комбинация - едновременно голям и временен фискален съюз - не трябва да бъде невъзможна, но напредъкът към подобен план е бавен.

Досега акцентът беше върху договарянето на по-малки стъпки. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи фонд за възстановяване от 1 трилион евро или повече, но този голям на пръв поглед размер изглежда предвижда частни инвестиции, подпомогнати от гаранции и официална подкрепа под формата на заеми. ЕС трябва да събере много повече от трилион евро публични пари и трябва да отпуска директни субсидии, а не заеми. Страните, които са под най-голям натиск, не могат безопасно да продължат да вземат все повече заеми.

Европейската централна банка предостави глътка въздух, като обеща да подкрепи еврозоната с голяма нова програма за изкупуване на облигации. Доколко обаче институцията може да следва тази политика без да бъде подложена на обстрел за превишаване на правомощията си (строго ограничени от договорите на ЕС), не е ясно. Конституционният съд на Германия отново изрази силни резерви и каза на централната банка да обоснове програмите си. Не може да се разчита ЕЦБ да прави каквото е необходимо толкова дълго, колкото й се иска. Ще бъде нужен голям нов фискален компонент.

Следователно може би това е моментът за стартиране на следващата голяма фаза от европейската политическа интеграция? Ако не сега, кога? Проблемът е, че е малко вероятно да е възможно. Дори опитът би бил контрапродуктивен. Общественият скептицизъм относно политическата интеграция бе висок в ЕС преди появата на новия коронавирус и със сигурност не стихва заради него. Тласъкът към ускорена програма за все по-тясно обединение при тези условия би разпалило антиевропейските настроения - последното нещо, от което Европа се нуждае.