За и против антикризисната спасителна помощ в САЩ

Когато американското правителство представи своята така наречена програма за защита на заплатите (PPP) миналия месец, Скот Галоуей, професор по маркетинг от Ню Йорк, направи някои изчисления и разбра, че може да кандидатства за около 250 000 долара, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Това е така, защото наскоро Галоуей създаде малка компания, Prof G, която провежда университетски онлайн курсове. PPP предлага заеми на компаниите за покриване на разходите им за заплати и поема други разходи, ако персоналът се запази. Но Галоуей реши да не кандидатства за парите. Защо ли? Защото е отявлен привърженик на свободния пазар и вярва в „съзидателното разрушение”, концепцията, въведена от икономиста Йозеф Шумпетер, който твърди, че неплатежоспособните компании трябва да фалират, за да могат да отстъпят място на по-здрави стартъпи.

Следователно Галоуей се превърна в дисидент по отношение на спасителните помощи. „За нас би било толкова лесно да обосновем вземането на парите. Ако хеликоптер пусне пари, искате да ги вземете“, казва ми той. „Но ако не можем да накараме Prof G да работи без помощи, дори в пандемия, не заслужаваме да сме в бизнеса.“ Особено мнение? Може би. Галоуей признава, че е по-лесно за него, отколкото за повечето собственици на малък бизнес, да поеме по този път, тъй като Prof G има богати поддръжници и оперира в сектор, който вероятно ще процъфтява след Covid-19.

Но неговият жест сочи към по-голям въпрос, пред който е изправена страната в момента: съвместими ли са правителствените програми за подкрепа (като PPP) с претенцията на САЩ да бъдат капиталистическа държава на свободния пазар? Трябва ли такава държавна подкрепа да бъде приветствана - или отклонена?

Лично аз се чувствам раздвоена, както подозирам много читатели на FT. Когато Covid-19 удари, събитията бяха толкова шокиращи, че беше лесно да се мисли, че намесата на правителството е разумна. Изглеждаше похвално Федералният резерв на САЩ (и други централни банки) да използват неконвенционални мерки, за да спрат замръзването на финансовите пазари, или Министерството на финансите на САЩ или Великобритания да предостави помощ, за да помогне на бизнеса да оцелее.

Оставянето на компаниите да фалират щеше да рискува да създаде самозатвърждаваща се спирала на паника, както Джеръми Стийн, икономист и бивш управител на Фед, заяви пред симпозиум в Принстън наскоро. Освен това то би причинило ужасна болка на много бедни домакинства - особено в САЩ, предвид слабата им мрежа за социална сигурност.

Два месеца след пандемията все още усещам, че голяма част от тази логика е правилна. Но също така става ясно, че правителствената подкрепа има все по-големи последици. Една от тях е увеличаването на тежестта на държавния дълг (която вероятно може да бъде разрешена само чрез бъдеща финансова репресия).

Друга последица е фактът, че помощите подкрепят не само жизнеспособните компании, но и онези, които вероятно би трябвало да изчезнат, защото прекараха последното десетилетие, давейки се в дългове, в сектори, които нямат светло бъдеще (да речем търговията на дребно във физически магазини). Не е нужно да сте верен последовател на Шумпетер, за да видите, че това е лошо за бъдещия растеж.