За опасността от финансова война между САЩ и Китай

Глобалната икономика се олюлява заради пандемията от Covid-19. Последното нещо, от което тя се нуждае сега, е тлеещата търговска война между двете най-големи икономики в света да ескалира. Американската администрация обаче изглежда е готова да поеме този риск. Белият дом тази седмица предприе това, което може да се окаже първият изстрел в нова финансова междуособица, пише Financial Times в редакционен коментар.

Американският министър на труда Юджийн Скалиа се обърна към надзорния съвет на пенсионния фонд на 5,9 милиона работещи и пенсионирани федерални служители, казвайки, че президентът Доналд Тръмп иска от тях да стопират плановете, които биха позволили на фонда да инвестира в акции на китайски компании. Спестовният план на стойност близо 600 милиарда долара трябваше скоро да пренасочи инвестиции за 40 милиарда от индекс на развитите пазари към глобален такъв, включващ китайски акции. Надзорният съвет в сряда отложи този ход. Междувременно Белият дом предприема стъпки за замяна на трима от петте му директори.

Има силни аргументи, че пенсионният фонд на федералните служители не трябва да инвестира в китайски предприятия, някои от които са обвинявани, че нарушават правата на човека, че подпомагат „надзорната държава“ на Пекин или че представляват риск за националната сигурност на САЩ. Китайските компании също така не са обект на същите правила за разкриване на информация като американските акции. Някои законодатели настояват надзорният съвет и Белият дом да осуетят намеренията на фонда.

Грешка е обаче да се обвърже този въпрос с ескалиращите взаимни обвинения чия е вината за коронавируса, в които Тръмп се замеси с Пекин - включително и предложението му САЩ да поискат финансова компенсация от Китай за пандемията. През миналата седмица президентът нарече вируса "атака" срещу САЩ, подобна на тези над Пърл Харбър и Световния търговски център. Писмото на Скалиа до надозрния съвет на фонда цитира друго такова от съветниците на Тръмп относно икономиката и националната сигурност, които предупреждават, че китайските инвестиции са рискови, тъй като съществува „вероятност да възникнат бъдещи санкции в резултат от виновните действия на китайското правителство“, свързани с разпространението на вируса.

Президентът на САЩ има право да притиска Китай да бъде отворен за произхода на Covid-19. Правителството в Пекин също може с основание да бъде критикувано за ранното потулване, което забави усилията за овладяване на болестта. Но други държави и лидери, не на последно място самият Тръмп, направиха сериозни грешки, които влошиха пандемията. Претенциите, че Китай трябва да поеме разходите за един случаен вирус, са нелогични. Те карат Пекин да запази мълчание относно Covid-19 и да засили своята агресивна контра-дипломация.

Преплитането на тези претенции с ограничения за инвестиране в китайски акции рискува да изплаши пазарите или да доведе до разваляне на януарската търговска сделка от първа фаза с Китай. Предприемането на такива действия срещу втория по големина чуждестранен притежател на американски ДЦК, в момент когато Вашингтон се подготвя да емитира трилиони долари нов дълг тази година, изглежда в най-добрия случай необмислено. То подканва за потенциално отмъщение от страна на Пекин, който е притеснен, че забраната за покупка на китайски акции ще бъде разширена от федералните пенсионни фондове към по-широката инвестиционна общност.

Завоят на Китай към национализъм и авторитаризъм при президента Си Дзинпин, предизвикателствата му към стратегическите интереси на САЩ и липсата на зачитане на интелектуалната собственост налагаха промяна в отношението на Америка още преди Тръмп да дойде на власт. Съществуват основателни причини американските инвеститори, особено държавните, да избягват някои китайски акции. Пандемията обаче може да предложи възможност за сътрудничество. Вместо това Белият дом на Тръмп, който се стреми да отклони вниманието от собственото си несправяне с пандемията, рискува да задълбочи вече сериозната глобална криза.