Кр. Георгиева: Замразете банковите дивиденти и обратните изкупувания

След финансовата криза през 2008 г. глобалните регулатори изискаха от банките да увеличат своите предпазни буфери от висококачествен капитал и ликвидност. Това значително засили устойчивостта на финансовата система. Сега много наблюдатели цитират тези буфери като защита срещу неблагоприятните последици от пандемията Covid-19, пише управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева за Financial Times.

Докато се подготвяме за дълбока рецесия през 2020 г. и само частично възстановяване през 2021 г., тази устойчивост ще бъде тествана. Наличието на силни капиталови и ликвидни позиции за поддържане на нов кредит ще бъде от основно значение. Една от стъпките, необходими за укрепване на банковите буфери, е запазването на печалбите от текущите операции. Те са значителни. МВФ изчислява, че 30-те глобални системно важни банки са разпределили през миналата година около 250 млрд. долара чрез дивиденти и обратни изкупувания на акции. Тази година те трябва да запазят печалбите, за да натрупат капитал в системата.

Разбира се, това има неприятни последици за акционерите, включително дребните и малките институционални инвеститори, за които банковите дивиденти вероятно са важен източник на регулярен доход. Независимо от това, на фона на рязкото икономическо свиване, има сериозно основание за по-нататъшно укрепване на капиталовата база на банките. Ето причините, според Георгиева.

Изграждането на по-силни буфери е в съответствие с редица действия, предприети за стабилизиране на икономиката. Правителствата въвеждат фискални мерки за трилиони долари, включително финансиране, което осигурява гаранции за кредитополучателите, които теглят банкови заеми. Централните банки иновативно предоставиха извънредна ликвидна подкрепа на широк кръг пазари. Банковите надзори демонстрираха гъвкавост в максимална степен, като насърчиха банките да преструктурират погасяването на кредити, облекчиха регулаторните изисквания и позволиха на банките да свият временно своите буфери.

Интересите на банковите акционери са съобразени с тези на банковите надзорници и клиенти. Всички заинтересовани страни в крайна сметка ще имат полза, ако банките запазят капитала, вместо да плащат на акционерите по време на пандемията. Защитата на банковия сектор сега означава, че след като възстановяването започне, акционерите могат да очакват големи изплащания - всъщност колкото повече печалби бъдат задържани сега, толкова по-големи ще са евентуалните плащания в бъдеще.

Нуждата от запазване на капитала вече се признава и това трябва да бъде така в още по-силна степен. В някои страни банките решиха доброволно да преустановят изплащанията към акционери и обратните изкупувания. В други надзорните органи трябваше да се намесят. През март Английската централна банка поиска от банките да преустановят плановете за изплащане на дивиденти и парични бонуси на изпълнителните директори, посочвайки, че е готови да използват своите надзорни правомощия, ако някой откаже. В крайна сметка всички банките се съгласиха. В Бразилия надзорните органи се наложи да използват своята власт за спиране на изплащанията.

Колективните решения са жизненоважни. Банките, които предприемат действия самостоятелно, могат да бъдат наказани от инвеститори, които не разбират необходимостта от ограничаване на изплащанията. Рестрикциите трябва да важат за всички банки - независимо дали са държавни или частни, търговски или инвестиционни. Но ако колективната воля не е налице, тогава надзорните органи трябва да вземат решението вместо банките.

Днес надзорните органи в много страни използват стрес тестове, за да определят дали - и с колко - изплащанията трябва да бъдат ограничени. Въведени от МВФ преди повече от 20 години, тези тестове определят допълнителния капитал, необходим за поддържане на устойчивостта на банките в условията на криза, и са жизненоважен ориентир, който ни помага да прекосим тази непозната територия.

Време е да актуализираме тези тестове, за да включат повишената вероятност от по-неблагоприятни икономически сценарии, причинени от пандемията. За да се осигури глобална съгласуваност, международната координация е ключова. МВФ и Бордът за финансова стабилност могат да помогнат за постигането на това.

Спомените от последната глобална криза все още витаят. Публичният сектор прави всичко възможно, за да предотврати нова банкова криза. Акционерите имат както интерес, така и задължение да направят същото.