ЕЦБ може и трябва да направи още, за да помогне на Европа

Европейската централна банка ще съобщи по-късно днес дали ще предприеме повече стъпки за противодействие на икономическия шок от пандемията. Докато страните от еврозоната продължават да отварят икономиките си, все още съществува голяма несигурност относно втора вълна на Covid-19 и това каква форма ще приеме възстановяването. Така че ЕЦБ би било разумно да се застрахова и да продължи да подкрепя еврозоната, като разшири схемата си за закупуване на активи, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg. 

Валутният съюз все още е разклатен от резкия спад на икономическата активност, който настъпи през пролетта. Общият индекс за промишлеността в еврозоната, обхващащ всички сектори, достигна 31,9 пункта през май - ръст спрямо април, но много под нивото от 50, което разделя свиването от разширяването. Безработицата в Германия се повиши до 6,3% през май - най-високото й ниво от четири години. В Италия заетостта намаля с 274 000 души между март и април, като делът на населението извън работната сила се увеличи от 36,1% на 38,1%.

Това свиване оказа значително влияние върху инфлацията, която се плъзга опасно към нулата. Нивото на цените в еврозоната се покачи с едва 0,1% през май на годишна база, като Испания и Италия регистрират дефлация. Намалението на инфлацията до голяма степен се дължи на рязкото понижение на цените на енергията, което е видно от основната инфлация (премахваща по-волатилните позиции), която изглежда стабилна на ниво от 0,9%. Но дори този показател е значително по-нисък от целта на ЕЦБ за инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план.

В нормални времена би имало убедителен аргумент за изчакване преди да се предприемат още стимули. ЕЦБ вече стартира гъвкава програма за закупуване на активи в размер на 750 милиарда евро, целяща смекчаване на ефектите от пандемията, както и много щедра схема за евтини заеми за банковата система.

Все още не е ясно какво ще е необходимо по-нататък: Икономическата карантина постепенно се облекчава, без досега да води до траен ръст в новите случаи от Covid-19. Учените дори обсъждат дали вирусът SARS-CoV-2 е загубил сила и дали по-топлото време спомага за намаляване на риска от заразяване. Отговорът на тези въпроси е от решаващо значение за разбирането колко бързо и цялостно можем да се отворим отново икономически. Несигурността прави много по-трудно за икономистите да дават смислени прогнози, а регулаторите да вземат решение за следващите стъпки.

Но, разбира се, това не са нормални времена. Еврозоната е вносител на петрол, така че ниските цени на енергията са нетен положителен резултат за икономиката. Ако обаче това доведе до ниска инфлация прекалено дълго, то би имало потискащ ефект върху преговорите за заплати, тъй като работниците ще искат само умерено повишение. Подобни вторични ефекти могат да тласнат икономиката близо до явна дефлация - резултат, който ЕЦБ се стреми да избегне от известно време.

Централната банка също трябва да има предвид финансовата стабилност. Благодарение на нейната намеса доходността на държавните облигации в страни като Гърция, Италия и Испания спадна през последните седмици, въпреки че се очаква техните правителства да поддържат много големи бюджетни дефицити. Както президентът на ЕЦБ Кристин Лагард научи през март, много малко е нужно, за да се изплашат пазарите. Увеличаването размера на антикризисната схема за закупуване на активи с да речем 500 милиарда евро и удължаването й след 2020 г. ще даде сигнал на инвеститорите, че ЕЦБ се ангажира с трайно успокояващо присъствие.

Има две възможни политически възражения срещу този курс на действие. Първо, Конституционният съд на Германия постанови миналия месец, че ЕЦБ не успява да обоснове пропорционалността на конвенционалната си програма за количествено облекчаване. Въпреки че съдът не изрази мнение относно схемата, свързана с пандемията, двете очевидно са свързани. Второ, правителствата на ЕС обсъждат „фонд за възстановяване“ на стойност 750 милиарда евро, за да помогнат на страните, които са пострадали най-много от пандемията. Евентуалните действия на ЕЦБ рискуват да намалят стимула за тези преговори, осуетявайки нещо, което би било историческа иновация във фискалната политика.

И все пак ЕЦБ би навлязла в опасни води, ако лимитира действията си в резултат на решението на Конституционния съд на Германия, тъй като това би представлявало тежко и необосновано ограничение на независимостта на нейната парична политика. Нещо повече, ЕЦБ трябва да се ръководи от своя мандат, а не да участва в игра на кой ще мигне пръв с политици относно фонда за възстановяване. Докато инфлацията остава доста под целта на централната банка, наистина няма основателна причина да се чака.