Пренебрегват ли инвеститорите най-големия финансов риск в историята?

Финансовите пазари значително подценяват финансовия риск от изменението на климата, смятат от Международния валутен фонд (МВФ).

Глобалните температури вече са се повишили с 1,1 градуса по Целзий от прединдустриалната епоха и са на път да се повишат с още около 3 градуса до края на века, въпреки че всичко зависи от мерките, които правителствата взимат, за да овладеят емисиите на парникови газове. Това ниво на затопляне „се очаква да повлияе неблагоприятно на световните запаси от природни активи“, посочват от МВФ в своя доклад за глобална финансова стабилност през април. Или казано директно, „прогнозираното увеличаване на честотата и тежестта на бедствията поради изменението на климата е потенциална заплаха за финансовата стабилност“.

Климатичните промени представляват сериозен финансов риск за физическата инфраструктура. Например прогнозираните загуби от наводненията в 136-те най-големи крайбрежни градове в света могат да надхвърлят 1 трлн. долара годишно през 2050 г. ако няма промяна в политиките, пише Ник Кънингам в коментар за Oilprice. 

Пазарите не оценяват адекватно този риск и една "внезапна промяна във възприемането на инвеститорите на този бъдещ риск може да доведе до спад в стойността на активите, генерирайки пулсационен ефект върху портфейлите на инвеститорите и баланса на финансовите институции", предупреждават от МВФ. След наводненията през 2011 г. в Тайланд, например, фондовата борса в страната отчете спад от 30% за 40 дни.

Оценката на този риск е "обезсърчителна", но със задълбочаването на климатичната криза рискът се увеличава, като стойностите на активите не отразяват опасността.

„Оценките на собствения капитал към 2019 г. изглежда не отразяват прогнозираните промени във физическия риск при различни сценарии за изменението на климата“, казват от МВФ.

Междувременно съществува и „преходен риск“, или масив от политики, технологични промени и изместване на пазарите към нисковъглеродна икономика, което прави някои класове активи значително по-малко ценни.

Съществуват приблизително 18 трлн. долара собствен капитал и 8 трлн. долара корпоративни облигации, свързани с мрежата за изкопаеми горива, сочи отделен доклад на Carbon Tracker. Това се равнява на около 24% от световния пазар на акции и 53% от пазара на нефинансови корпоративни облигации.

Тези активи са в опасност от драстичното намаляване на стойността. Carbon Tracker предупреждава, че капиталовите разходи и печалбите в системата на изкопаеми горива, заедно с финансовите активи, свързани с тези потоци, са „изложени на риск от загуби много преди да бъде отписана инфраструктурата“. Carbon Tracker посочва европейския сектор за електроенергия, въглища и петрол като пример за този процес.

Мрежата за изкопаеми горива е "узряла за смущения", тъй като се сблъсква с "слаб растеж, висока фиксирана цена, ниска възвръщаемост и планиране на разширяване, дори когато търсенето достига своя пик", се казва в доклада. Пандемията от COVID-19 взриви сектора и остава неясно какво ще се случи след това. Но търсенето може да не се върне към нивата от преди пандемията в продължение на години, ако изобщо някога се възстанови.

Не е необходимо търсенето на петрол да падне до нула, за да предизвика големи финансови смущения. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) могат да ускорят това при по-сериозен ръст в своето разгръщане в глобален мащаб. И докато ВЕИ навлизат във възходяща тенденция, при петролът тенденцията вечер е низходяща.

Опитите да се възстановят нерентабилни активи единствено водят до повече разходи, които обикновено падат върху плещите на обществеността. „Сега е моментът да започне удачното прекратяване на активи, вместо да се правят опити за възстановите на неустойчивите такива“, посочват от Carbon Tracker.